Круша

 

В Кавказ, Северен Иран, Кашмир, Хималаите в природата растат много диворастящи крушови масиви, което дава основание да се предполага, че именно там е родината на това растение. Диворастящите круши са широко разпространени в цяла Европа и Азия, с изключение на най-северните студени райони.

Широкото разпространение на крушата в световен мащаб се дължи на ценните й плодове, както за прясна консумация, така и за преработка. Плодовете от висококачествените сортове са превъзходен десертен плод със сочно топящо се месо, приятен аромат и много добро съчетание на захари и киселини. Известно е полезното им въздействие върху обмяната на веществата, разтоварването на сърцето и бъбреците и отделянето на излишната вода от организма.
Крушите са едни от малкото плодове, които съдържат йод, който е необходим за функционирането на щитовидната жлеза. Сочните крушови плодове утоляват жаждата, а в по-примитивните сортове има голямо съдържание на дъбилни вещества (танин), които действат затягащо. Повечето културни сортове обаче, при омекване, образуват метилов алкохол и ацеталдехид, които вещества оказват слабително действие. От крушовите плодове се получават едни от най-ценните компоти, нектари, сокове и др., а късните сортове могат да се съхраняват чак до пролетта. Захарното съдържание в тях е около 8-11%, а органичните киселини са по-малко в сравнение с ябълката, което им придава и по-сладкия вкус. Други съставки в плода на крушата са минералните соли, пектинът, витамините и др.

източник:http://www.gradinata.bg