Като християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа
Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния
живот, за който сме създадени.
"Христос
възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари", възпява Църквата.
Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието
си до римляните:
"Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него" (6:8).
Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на
думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са
душите им след смъртта и в какво
състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?
Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага
след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там
съзнателния си живот. Иисус Христос ясно
е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където
живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на
мъката, където страдат, разбират ужасното
си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време,
прекарано в грехове.
(Някои секти (най-вече адвентистите) заблуждават, че след смъртта на телата
душите прекарвали в някакво безсъзнателно сънно състояние до второто пришествие).
Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и
окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят
частично в блаженство, другите -
очаквайки вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят,
не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са
вярвали и са се каели приживе за лошия си
живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние,
има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата
против Светия Дух е непростим, смъртен
грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме,
че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да
прости и греховете на обичаните от
нас покойници.
Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и
помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да
покрият много грехове. Молитва за
умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков,
брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас
умилостивителни молитви и жертви за ония,
които са в ада.
Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа,
пребиваващи в Църквата. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме
почит и признание и затова измолваме
прошка от Бога - да смекчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим,
тяхната участ на оня свят.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни.
Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.
След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден
Църквата усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от
всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли
за очистване от сквернотата на греха
и опрощение на починалите с вяра в Христа.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за
грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни
молитви за починалите. Службата е
заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща
панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден
посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат
гробовете с вино, кадят над тях с тамян,
носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във
възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на
покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.
† Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
