Техните образи въплащават християнската нравственост - вяра в Бог, надежда в неговата доброта, любов към Бога и ближните.
..." - Аз съм християнка!
Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля.
С това име се хвалят и моите три дъщери!..."
През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.
Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали.
Тогавашният император Адриан повикал християнките на съд като поискал от тях да принесат жертва на богиня Артемида. Те отказали. Тогава той се опитал да ги склони по отделно. Подложил ги на ужасни изтезания. Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.
Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.
Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.
Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.
Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Това са имената на т. нар. от богословите “Етична Света Троица”, които внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.
Народни вярвания : В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават с грозде или други плодове за здраве, щастие и любов.Всеки проявява милосърдие към хората в беда - помага се на сиромах и на сираче, гостенин не се връща.
Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се бели свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом.
На този ден имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен
източници: www.pravoslavieto.com
www.horo.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар