Дренки

 

Обикновеният дрян (Cornus mas L) е добре познато диворастящо растение, но като културно дърво се отглежда само от любителите овощари. Той се среща в планинските пояси и в полите на всички планини в страната.

Дрянът е храстовидно, рядко дървовидно растение от семейство Дрянови. Храстите са силно разклонени с жълтеникаво-сива окраска на кората при старите и зелена до червеникаво кафява при младите леторасти. Листата са прости, елипсовидни, целокрайни, заострени към върха, прикрепени на къси дръжки. В пазвите на листата се намират сравнително едри, издадени навън сферични пъпки. Цъфти в края на зимата, началото на пролетта. Цветовете са дребни, жълти, събрани в прости сенници, срещуположни по възлите на младите разклонения. Плодовете на дряна са дребни, костилкови, с тънка червена месеста част с елипсовидна форма, прикрепени по няколко чрез къси дръжки по младите разклонения.

 

Дрянът не е взискателен към почвите, но предпочита топлите, добре огрявани места. Издържа понижения на температурата до минус 28С. Ограничаващ фактор за развитието му са повратните мразове, защото цъфти много рано. Той е светлолюбив, сухо- и студоустойчив овощен вид.

Културният дрян изисква леки, свежи, добре дренирани и богати на хранителни вещества почви. Кореновата му система се разполага на дълбочина 30-40 см в почвата. Така тя може да използва и малкото останала влага. Растението има естествено слаб до умерен растеж. Височината му достига 7-8 метра.Живее до 100 години. Изисква ограничена резитба.

 

Дренките са много сладки, когато са узрели. Те са едни от най-витаминозните плодове. Съдържат големи количества пектин. Използват се за приготвянето на сладка, пестил, компоти, вино, безалкохолни напитки. Особено полезни са при простудни заболявания и стомашни разстройства. Чаят от дренки е изпитано средство против дизентерия. Отварата от корите на младите клонки успокоява болки на венците.

 

източник: http://www.gradinata.bg