Досега произходът на вишната не е доказан със сигурност. Предполага се, че нейна родина са Кавказ, Мала Азия, а твърде вероятно и Балканският полуостров. Като се има предвид, че гръцкият философ Теофраст споменава за диворастяща череша в древна Гърция, а римският учен и писател Плиний Стари е описал “македонска храстовидна вишна”, се допуска, че естественото кръстосване на черешата с вишната е станало в Македония.
Първите писмени сведения за вишната се отнасят към IV век пр.н.е. В Западна Европа широкото й разпространение е започнало едва в края на XVI в. Римските робовладелци са получили вишната от Лукул. Те са я отглеждали в големи количества по бреговете на Черно море, откъдето Лукул я пренесъл в столицата на Римската империя.
Днес вишната е разпространена в страни с умерено континентален климат – Русия, Унгария, Франция и др. Подходяща е, както за промишленото отглеждане, така и за всеки двор, всяко стопанство. Засажда се на наклонени терени и хълмисти места. Най-добре се развива на 400-800 метра надморска височина.
Съществуват около 300 сорта вишна. В България са познати около 40-50 от тях, като най-често се срещат като единични дървета по дворовете, край пътищата и като цяло извън овощните насаждения. Вишната цъфти и узрява доста рано - цъфтежът ѝ е през април-май с множество бели цветове още преди появата на листата. Тъй като в този период тя е особено красива, в някои райони се отглежда и като декоративен вид.
Вишната е много светлолюбиво растение. Медоносно. Вишневият плод се използва широко в сладкарската и консервната промишленост за приготвяне на компоти, желета, конфитюри, ликьори, сладкиши и т.н. Поради високото съдържание на плодови киселини във вишните, те се препоръчват и при заболявания на черния дроб, анемия, бъбречни заболявания и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар