неделя, 25 декември 2011 г.

24 декември - Бъдни вечер

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята.

 

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.


Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.

Античният свят е бил обхванат от дълбока криза. (Впрочем в много отношения тя наподобява духовните търсения и на нашето съвремие - историческите паралели очертават сходството.) Това е била цивилизация, която е започнала да изяжда самата себе си. Тя е поставила материалното над духовното. Това е бил свят, разтърсван от слепи страсти - свят на демагогия и излъгани тълпи, на разпътство, на омраза и безчовечност. В него обаче е бил дълбоко стаен копнежът по истинния Бог...

И в тази безнадеждна действителност - през оная Велика нощ на Ориента - идва Божествената Любов. Идва тихо и незабележимо. В спокойно величие и тържественост. Не с грозната мощ на оръжието, не с бързопреходния блясък на политическата власт и не с проникновението на рационалното познание. Вечният Живот навлиза в тленността на нашия свят. Висшата реалност обновява в потока на относителното безусловните ценности на човешкия живот. Хвърлен е мост, който съединява Бога с човека, висшето с нисшето.

Във вид на невинен Младенец, роден от Девица в пещерата край Витлеем, Бог идва на земята, повит и положен в ясли, за да се сбъдне предсказаното от старозаветните пророци.

Бог се явява в плът като най-обикновен Син Човечески. А Неговото учение, най-кратко изразено, е: "Обичайте се, хора! Това е единственият път на вашето спасение!"

Дълбокият поврат трябва да стане вътре в самите нас - да ни изтръгне от стихията на зверските инстинкти, да ни преобрази със силата на любовта и човечността, с добротата и душевната хармония.

"Ако Иисус се роди сто пъти във Витлеем и нито веднъж в самия тебе, в твоето сърце, напразен е твоят живот" - възкликва мистикът поет Ангелус Силезиус (1624-1677).

А църковният отец и мислител св. Ефрем Сириец (IV в.) с проникновението на източен мъдрец пише:

"Днешният ден е ден на спасение. Той ни учи на мъдрост.

Днешната нощ носи мир и тишина на вселената. Тази нощ принадлежи на Кроткия. Нека всеки да превъзмогне своята ярост и суровост. Тя [днешната нощ] принадлежи на Смирения. Нека всеки да обуздае гордостта си и да смири високомерието си.

Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида.

Настъпил е денят на радостта. Нека никой да не причинява печал и скръб.

Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден, безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията.

Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника...

Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято".

Христос се ражда на земята. Целият християнски свят величае Рождеството на Предвечния Бог и в духовните песни звучи молитвеното преклонение не към някаква незнайна Висша Сила, но към конкретната историческа Личност на Иисус Христос - извор две хилядолетия на титанична духовна енергия в човешките сърца.

Бог - Творец на вселената - се явява в плът, за да ни научи на най-първичния и велик закон на живота: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма по-голяма любов от тая, да положи душата си за своите приятели" (Йоан 15:12-13).

Син Божи, роден преди всички векове, дойде в живота ни, в нашата история, като Син Човечески, за да ни извести спасителното Си учение - учение на любов към човека за утвърждаване на неговата свобода и право на достоен живот в истина, добро и красота.

Проф. д-р Антоний Хубанчев

Из книгата "Аз Съм Пътят и Истината, и Животът", Издателство "Нов Човек", София, 1997 година

Един от най-милите спомени из ранните години на всеки благочестив българин християнин е денят срещу Рождество Христово на 25 декември, завършващ с постната вечеря, свързана с вековни християнски традиции.

Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.

От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.

В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".

Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.

Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)

След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!".

В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. "кондак", вкратце - разкритие религиозната същина на празника.

Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)

Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.

Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

източник: http://www.pravoslavieto.com

 
Posted by Picasa

Няма коментари:

Публикуване на коментар