Св. Николай Чудотворец.
Мозаична икона в манастира Ставроникита в Света Гора
Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол - Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо - момче, което кръстили Николай (от гръцки "победител на народи").
Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки); като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого; сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили...
Юношата прекарвал почти цялото си време в храма, където служел чичо му, епископ на Патра, на име също Николай. Скоро чичо му го въвел в чин презвитер.
Светецът е и покровител на плаващите и патрон на всички моряци.
По пътя за Божия гроб Св. Николай извършил чудеса - с молитва укротил разразилата се буря, възкресил един моряк, паднал от корабната мачта. Съществува предание, че по време на пребиваването си в Палестина, той пожелал веднъж през ноща да се помоли в храма. Когато пристъпил към вратите му, заключени с катинар, ангел Господен се докоснал до църковните двери и те се отворили сами.
Светителят помагал и на хора, които не познавал. Веднъж един кораб, плаващ от Египет за Ликия, бил застигнат от страхотна буря. Никакви човешки сили не можели да го спасят, но моряците горещо се молили на Св. Николай, - и ето, той се появил на палубата, влязъл в кабината, взел кормилото в свои ръце и управлявайки кораба благополучно стигнал ликийското пристанище.
Ръководител на постниците и нобасите. Св. Николай имал намерение завинаги да остане в Палестина, ала Бог му предначертал друго поприще - епископско служение, и в откровение свише му наредил да се завърне в родината си. Веднъж, когато стоял на молитва, той чул глас: "Николае, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!". В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си, какво ли означава това призоваване. Същият глас отново му казал: "Николае, това не е онази нива, на която можеш да пронасяш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми".
Завърнал се в света, светията заживял в него като пустинножител за суетата му и като истински монах сред неговия блясък. За да избегне всенародната почит на изряден пастир, каквато жителите на Патара заслужено му отдавали, Николай се заселил в големия град Мир - столица и митрополия на Ликийската област. Тук никой не го познавал и светецът заживял в този град, като странник. Но колкото повече Божият угодник смирявал себе си, толкова Господ Бог го въздигал.
Като архиепископ Св. Николай просиял като дивен защитник на вярата и верните, както от езичници, така и от еретици. Той преживял едно от най-страшните гонения срещу Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Навсякъде издирвали християни и ги предавали на мъченния и смърт. Без да гледа опасността Св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, затова бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение глад, жажда и различни страдания, като не преставал със Словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило и архиепископ Николай се върнал на своя престол.
Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлил Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин свикал в 325 г. в гр. Никея събор, в който взели участие епископи от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата. Има предание, че кроткият по нрав Св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тази постъпка светите Отци го лишили от архиепископски сан и го затворили в тъмницата на една кула (тази кула и до днес се съхранява от местните турци, като голяма светиня). Но някои от най-достойните отци на Събора имали чудно видение: видели как Сам Господ Иисус Христос и Божията Майка връчват на светеца отнетите от него епископски символи - Евангелието и омофора. Тогава Св. Николай бил освободен и реабилитиран в епископски сан и достойнство.
Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като омиротворител на враждуващите и освободител на пленниците и невинно осъдените. Когато във Фригия избухнал метеж императорът изпратил войска. Поради силната буря бойните кораби акустирали принудително на Ликийския бряг. Войниците започнали да ограбват населението. Стигнало се до въоръжени схватки. Св. Николай бързо се намесил и прекратил възникналата вражда. След това отплувал с войските за Фригия, където с добри думи и увещания успял да успокои въстаналите. Още докато бил във Фригия му съобщили, че в негово отсъствие градоначалникът на Мир осъдил на смърт трима невинни граждани. Без да губи време потеглил за Мир. Успял да стигне точно навреме, изтръгнал меча от ръката на палача и снел оковите от нещастниците. Никой не посмял да се възпротиви на великия пред Бога и людете архипастир.
Св. Николай е също хранител на гладните. Когато в Ликия настъпил страшен глад, добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил голям кораб с храни и в навечерието на отплуването, нейде на Запад, видял в сън Св. Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува всичките му храни и като предплата му дава три големи златни монети. Търговецът разбрал, че е получил заповед свише и изпълнен с послушание отплувал за Ликия.
На 6 декември 342 година великият светител се представил Господу на преклонна възраст. Бил погребан в храма на гр. Мир. Тялото му останало нетленно, и до днес то източва целебно миро.
Св. Николай.
Икона от 10 в., манастира "Св. Екатерина" в Синай.
Народни вярвания : Това е един от най-големите семейни празници, чествани през зимата.
Празникът е посветен на Св.Никола - покровител на моретата, на моряците и рибарите. За свой патрон го почитат също и банкерите и търговците. Празникът е посветен на светеца покровител на водите, който пази и Закриля хората. Св. Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. В народните представи той е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как Св. Никола спасил гемия от потъване, като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия - сарми, чушки и варива. Трапезата не се вдига през целия ден, а стопанката запазва костицата от главата на шарана „кръстчето", като амулет против уроки и болести в семейството.
Задължително за обредността на този ден е приготвянето на риба. При почистването на рибата жените внимават люспите да не падат на пода, защото се вярва, че ако някой стъпи върху тях, той се разболява и умира. Костите се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в реката. Теменната костица пришиват в шапките на децата за предпазване от болести и уроки. Обикновено рибата, която се приготвя е шаран, защото според поверието той е "слуга на св.Никола". Легендата гласи, че веднъж, когато св.Никола излязъл с лодка в морето, се извила буря и пробила лодката. Св.Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така той и спътниците му се спасили.
Обредните хлябове в чест на светеца са: боговица, светец, кравай, параклис и никулски хляб. За курбан се поднася печен шаран или рибник. Шаранът, напълнен с ориз или булгур, с орехи и стафиди, се пече цял и след прикадяване се разчупва и раздава. Рибникът също е шаран, който се пече обвит в тесто, разплескано и намазано с олио. По него се правят шарки или се налепват тестени пръчици и топчици, изобразяващи гръбнака и опашката на шарана, очите му.
Трапезата не се вдига цял ден. Тя е на разположение на гостите. Освен риба и хляб на нея има още фасул, сарми и други постни ястия, напоени със зехтин или шарлаган (масло от орехи или сусам).
На този ден имен ден празнуват: Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
Честит празник!
ОтговорИзтриванеИ нека Св. Николай закрила домът ти!
Хубава вечер!
Благодаря! Честит празник и на теб!
ОтговорИзтриване