Свети Игнатий е роден в гр. Антиохия.Според благочестиво предание той е онова дете, което Иисус Христос посочил, докато апостолите спорели за първенство, повикал го и го прегърнал, като казал:
"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И, който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема." (Мат. 18:2-5)
Той бил ръкоположен от свети апостол Петър за Антиохийски епископ. Свети Игнатий бил епископ на Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познание на Христос. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога, защото в словото Божие е написано: "Ще се поселя в тях и ще ходя между тях" (2 Кор. 6:16, Лев. 26:12).
Той пръв въвел пеенето на божествените песни от два хора (антифонно пеене), което после било прието и от другите християнски църкви.
Посланията на свети Игнатий са написани набързо на път за Рим. В малоазийския град Смирна пише послание до ефеската, магнезийската, римската и тралийската църква, а от град Троада изпраща послания до филаделфийската, смирненската църква и до Поликарп, епископ на Смирна.
Пълен с искрено смирение, Игнатий пише на ефеските християни:
"Аз не ви заповядвам като такъв, който има власт, понеже, макар и да съм свързан с Христа, не съм още съвършен в Христа. Аз сего току-що начевам да бъда негов ученик, а ви говоря като учител. Покрепете ме чрез вашата вяра, вашето търпение! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви моля да следвате пътя Господен!"
Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.
"Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".
През 107 г. загива мъченически в голям цирк в град Рим, разкъсан от зверове. Преди смъртта, обръщайки се към народа, той с висок глас казал:
"Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!"
Едва успял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него.
Когато Траян узнал как мъжествено и радостно Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил, че го осъдил на смърт, и като се убедил, че християните са люде честни и добри, във всичко покорни на неговите закони, освен в случаите, когато законите са противни на тяхната вяра, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение против тях.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Св. свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски.
Стенопис в манастира Панагия Сумела (Sumela Monastery) в Турция. Снимка: www.byzantion.ru.
Народни вярвания : Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.От този ден някъде коледарите се събират, за да учат коледарските песни.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.
Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.
Всеки от къщните люде също е "полазник", особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Той внася също трески, клечки, слама, хвърля ги в огъня и вика: “Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета!Чур!”. И колкото повече искри изскачат при слагането, толкова повече плодородна ще бъде годината!
Има и много различни други подробности. В някои села например, посетителят на този ден бива принуждаван да седне в панер със слама зад вратата “да помъти малко” яйца. Това се прави, за да се излюпват по-добре пилетата през годината.
Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.
Ето и няколко от многото други обичаи на Игнажден: От всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко – за да се работи леко и добре през годината. Сърмите за вечеря се правят с връхчета – за да са качулати кокошките през годината. Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден трябва да са намотани. На много места на Игнажден вечерята се прави “Бъдни вечер”, а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дренови пръчки.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
На този ден имен ден празнуват: Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар