Хелоуин

Празникът Хелуин възниква в предхристиянски времена сред келтските племена, населяващи териториите на съвременна Великобритания, Ирландия и Северна Франция. Келтите вярвали, че животът се заражда от смъртта. Затова началото на новата година те празнували през есента (нощта на 31 октомври срещу 1 ноември), когато според техните вярвания настъпвало времето на студа, тъмнината, разложението и смъртта. През тази нощ келтите прославяли езическия бог на смъртта Сауин. В навечерието на новата година друидите (жреците на келтските племена) заповядвали на хората да угасят всички огньове в къщите си. След това разпалвали огромен огън от дъбови клонки, на който според техните вярвания принасяли жертви – плодове, животни и дори хора, за да угодят на бога на смъртта Сауин. Оттук води началото си и обичаят да се ходи в тъмното облечени в костюми на привидения, вещици, гноми и всякакви зли духове. Следвайки този обичай, живите влизат в съюз и общение със задгробния живот.

Макар че празникът има и християнски корени, днес те са безвъзвратно загубени. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Всички светии, т. е. ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.

На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows' Eve или съкратено Halloween.

По-късно, през 1000 г., Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en, който по-късно започнали да наричат Halloween.

Естествено християнските църкви по света, не само Православната, са против празника в американския му вариант и заиграването с тъмните сили, били те и разбирани само като митология. Въпреки това Хелуин е безспорна реалност от годишния празничен календар в повечето страни, затова много църкви се опитват да го "облагородят". Така например тази година Англиканската църква направи мащабна кампания срещу "зловещия Хелуин" и се обяви за създаването на един "по-усмихнат Хелуин". В резултат в повечето магазини не се предлагаха зловещи и стряскащи маски, а по-дружелюбни и усмихнати. Децата и всички участващи в карнавалите бяха призовани да са по-внимателни с възрастните хора и малките деца. През последните години Хелуин започна да се празнува и в православните страни, разбира се като светски празник, без християнска основа, главно заради страховитите карнавали. Православната църква не насърчава разпространението на този американски празник, защото счита, че макар и лишен от религиозно съдържание днес, олекотяването на злото, превръщането му в обект на забава и смях обърква духовните критерии на хората. Макар и в по-редки случаи вживяването в Хелуин като "празник на злите сили" може да доведе и до по-сериозни патологични отклонения в поведението и срив в нравствените ценности.

http://www.dveri.bg