четвъртък, 14 октомври 2010 г.

14 октомври - Св. преподобна Параскева-Петка Епиватска (Търновска) - Петковден

 
Posted by Picasa

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград, Тя била много милостива, водела равноангелски начин на живот. Посетила светите места, прекарала години от живота си в пост и молитви. Търпяла лишения, пек и студ, ядяла по веднъж на ден само треви. Просияла с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина. По едно време получила видения. Ангел Господен й казал да се върне в родния си град и там да умре и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.
В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построяния за тях храм "Преподобна Петка".
В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.
В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.
Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.
Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.
Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие написал двеста години по-късно и св. патриарх Евтимий Търновски.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

 
Posted by Picasa

Народни вярвания :
Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновенона Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
Господя църква - обичай, който се изпълнява първия понеделник преди Петковден. Той се изпълнява след като се прибере всичката реколта. Господя църква е курбан, коли се старият селски бик. Ако няма бик, се коли вол или овни.
Кокоша църква, Бож дух - този обичай съществува само в Източна Тракия и се изпълнява първата събота преди Петковден. Насред селото се пали огън и се слага на него голям казан. Всяка стопанка на къща носи една, две или повече кокошки, няколко глави кромид и малко масло. Кокошките се колят и се готвят в казана на яхния. На обяд се събира цялото село, свещеника прикадява и богославя трапезата и започва обяда. Преди да седнат всяка жена раздава парче хляб в чест на Бож дух.
Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми
От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.

На този ден имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева

Източник: http://www.imen-den.net
http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
 
Posted by Picasa

Няма коментари:

Публикуване на коментар