Възнесение Господне - Спасовден

 

Възнесение Христово. Стенопис от манастира "Св. Николай Чудотворец" в с. Сеславци, Софийско (XVI-ХVІІ в.)

Празникът Възнесение Господне е празник, завършващ делото на нашето спасение. Всички събития, свързани с това дело - рождението на Христа, Неговите страдания, смърт и възкресение се завършват с възнесението Му.

До пришествието на Сина Божий на земята, небето било заключено за родените на земята, и въпреки че в дома на небесния Отец има много жилища (Йоан 14:2-3), в тях не можело да се намери място за грешните потомци на Адам; самите ветхозаветни праведници в смъртта си слизали с душите си в ада (Бит. 37:35). С явяването в плът на нашия Господ Иисус Христос, Който примирил Бога с човеците, небето със земята; съшествието Му в ада и освобождаването оттам на ветхозаветните праведници и накрая тържественото Му възнасяне на небесата с възприетото от Него човешко естество, Той открива за всички хора Царството небесно.

Архиеп. Макарий Из "Догматическое богословие", Църковен вестник, Година 102, брой 11

Възнесение Христово.
Българска икона от Христо Димитров, началото на XIX в.
Съхранява се в Националния исторически музей в София.

Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание. Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог . Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.

На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновено му били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).
Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство. Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова.

 

 Възнесение Христово.
Руска икона от XV в. St Vladimir's Seminary Press

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.

Възнесение Господне.
Икона от 1546 г. от Теофан Критски в Манастира Ставроникита в Атон

В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа  за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.

Едно от най-древните изображения на Възнесение Христово,
в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква.

По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога . Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.
Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.

 

Възнесение Господне.
Икона от XIV в. манастира Дечани в Косово, Сърбия (Decany monastery)

Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.

Възнесение Христово.
Стенописи от началото на XVI в. храм "Св. Възнесение Христово" (Св. Спас) в Несебър.

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.

Pravoslavieto.com

   

Възнесение Христово.
Икона от VI век, манастира "Св. Екатерина" в Синай

Народни вярвания: Това е последният Велики четвъртък. Вярва се , че на този ден душите на мъртвите, освободени на първия велик четвъртък, се прибират отново в гробовете. По тази причина се спазва Спасовската задушница. Още в сряда вечерта или на самия празник жените отиват на гробищата и извършват обредните действия, характерни за всички задушници. Спазват се забраните за работа - не се пере, не се шие, тъче, оре.

Характерни за този празник са и обичаите за дъжд. Момите облечени като булки се хващат на хоро. Вярва се, че те ще се омъжат до следващият Спасовден.

На този ден се изпълнява и обичаят "ходене на росен". Народът вярва, че росенът цъфти срещу Спасовден и тогава идват да го берат русалиите и се кичат с цветовете му. Вечерта преди празника болните отиват на местата, където се знае, че цъфти росен. Те лягат на земята и до тях се оставят нова кърпа, специално приготвен хляб и паница с вода. По това какво има върху кърпата или в паницата на следващата сутрин, гадаят за съдбата на болния. Ако има зелено листо, това означава оздравяване, ако има пръст или суха шумка - предвещава смърт. Донесените неща се оставят на поляната. Често болният изпива водата от паницата или се търкаля в росната трева с надеждата да оздравее.

На този ден имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасимира

източник:
http://www.pravoslavieto.com

http://www.imen-den.net

http://horo.bg