11 май - Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий

Свети Кирил и Методий.
Икона от XIX в., Тревненска художествена школа

"Голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души,
и готови са за плена на вечната мъка."

"Проглас към евангелието" св. Константин-Кирил Философ

Братята Методий и Константин са родени в Солун (Тесалоники) - вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща - четем в Пространното житие на Методий - те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)...”

Българските книжници - от Захарий Зограф, 1848 г., Троянския манастир

Методий е роден около 815 г., дванадесет години преди Константин. Получава образование в Солун, прави военна кариера и е назначен от императора за “архонт” на една “Славиния” (славянско княжество) на византийска територия - най-вероятно племето смоляни в Родопите. Този факт потвърждава потеклото на братята и връзките на тяхното семейство с императорския двор. На младини Методий е красив и представителен мъж, който е имал семейство и деца. След десет години служба, станал по неволя свидетел “.... на много смутове и престъпления в този живот...”, той се оттегля в манастир. Допуска се, че това е станало по политически причини. Бъдещият апостол се заема “... усърдно с книгите”. Със своите интелектуални и морални достойства Методий придобива авторитет, като му е предлаган сан на митрополит (архиепископ). Той отказва, а по-късно става игумен на известния манастир “Полихрон” в Мала Азия.

Св. Кирил и Методий, българска икона

Константин е седмото, най-малко дете на Лъв и Мария. Роден е през 827 г., учи в родния Солун, където “... от всички ученици той най-много преуспяваше в книгите чрез бързата си памет, а всички му се удивляваха...” По височайша воля постъпва в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол - единственият университет в тогавашна Европа. Като ученик на прочутите в онази епоха Лъв Математик и Фотий, Константин изучава “... граматиката, Омир и геометрията (...), диалектиката и всички философски науки, реторика и аритметика, астрономия и словесност, и всички елински изкуства...” След завършването на това елитарно образование е преподавател в Магнаурската школа и библиотекар ("пазител на свещените книги") на патриаршеския храм "Св. София". Константин отказва предложенията за държавна кариера, предпочитайки интелектуалните занимания. Правителството на империята използва младия теолог, философ и филолог в дипломатически мисии при арабите и хазарите. В хода им той участва в религиозни и научни диспути, в които надделява над своите ислямски и юдейски опоненти. Във втората мисия участва и Методий. След 851 г. Константин се оттегля в манастира на Методий и се посвещава на създаването на славянската азбука и старобългарския литературен език. През 855 г. Константин създава т.нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. На основата на родния им солунски диалект, с елементи и от източните български говори, Константин-Кирил и Методий създават богослужебния и книжовен старобългарски език.

Свв. Кирил и Методий.
Икона от Станислав Доспевски (1823-1878), Самоковска школа.

С помощта на кръг от ученици Светите братя започват усилена преводаческа и книжовна дейност. Конкретната политика води до неочаквано решение - през 863 г. Византия изпраща Константин, Методий и учениците им във Велика Моравия - възникналата през ІХ в. славянска държава на територията на днешните Чехия, Словакия и отчасти Унгария. Княз Ростислав подкрепя мисията, въпреки резервите на западната църква и враждебността на силното в Централна Европа немско духовенство. През 867 г. Константин-Кирил и Методий разширяват дейността си и в Блатненското княжество в Панония (днешна Унгария).

Свв. Константин-Кирил и Методий.
Изображение в Менология на Василий II от XI век.
Апостолическа библиотека във Ватикана. 

Междувременно са поканени в Рим. Апостолите и учениците им преминават през Венеция, където участват в разгорещен диспут. Константин Философ побеждава привържениците на ширещата се на Запад "триезична догма" (според нея Христовата вяра може да се проповядва единствено на латински, гръцки и еврейски). Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и други народи от векове имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици), Константин оборва своите опоненти.
В Рим мисията и “славянските книги” са благословени от папа Адриан ІІ, а проповедта на старобългарски език огласява храмовете на «Вечния град». За нещастие Константин се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е в църквата "Св. Климент" ("Сан Клементе").

Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г.
Стенопис от XI век в църквата "Сан Клементе"

На смъртния си одър Кирил прошепва: “Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда. След като завърших своя живот, аз падам на нивата. Ти много обичаш планината (монашеството), но заради нея ти не оставяй учението си...” Методий неотклонно следва поетия път. Като архиепископ на Великоморавия той среща ожесточената съпротива на немското духовенство.Заточен в продължение на три години в Швабия, Методий е освободен едва след намесата на папския Рим. Верен на апостолските завети, св. Методий полага усилия да разшири обсега на мисията към Южна Полша и Хърватия. Той положително е поддържал връзки и с България - надали е случайно, че Климент, Наум, Ангеларий и другите участници в Моравска мисия „... копнеели за България...”
Държавните власти във Великоморавия не осъзнават в пълна степен значението на Кирило-Методиевото дело. Въпреки трудностите Методий продължава преводите на библейските книги и създава оригинални творби до самата си смърт (6 април 885 г.). За мястото на гроба му се спори, но местната моравска традиция го свързва с градището Микулчице.
Участниците в мисията са прогонени, по-младите - продадени в робство... Св. св. Климент, Наум, Ангеларий търсят спасение в България.

Св. Климент Охридски със свв. Кирил и Методий.
Икона от ср. на XIX век в Църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Св. Климент") в Охрид.

Значимостта на средновековна България като "държава на духа" (според точ С. Лихачов) особено релефно и в християнски дух е подчертана в старобългарската творба от началото на XIII в. "Разумник - указ":

"Знайте и това! На света има трима царе, както е и Света троица на небето... Първото царство е Гръцкото. Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското. С Гръцкото царство е Отец. С Алеманското е Синът. С Българското царство е Светият дух..."

 Акад. Васил Гюзелев

Св.Св. Кирил и Методий.
Миниатюра в летопис от XV в.

Св. Кирил и Методий

Първа книга щом хванах,
там намерих вашто име,
колко много аз узнах
трябва ние да ви чтиме.
На езика си до днес
учим, молим се с наслада.
Всяка слава, всяка чест
за това на вас се пада.
Възлюбихте своя род
и посяхте скъпо семе,
с неговий се радва плод
цялото славянско племе.
Името ни и родът
от забвенье вий спасихте,
към просвета в славен път
вие нази устремихте.
Вий пръснахте между нас
светлото ученье ново,
първи път от ваший глас
чухме името Христово.
Зарад вази можем днес,
свети Кириле, Методий,
да живеем с гордост, с чест
между другите народи.
Дорде трае наш език,
боговдъхновени братя,
ваший подвиг свят, велик
ще се слави на земята.
Дорде българин един
още на света живее,
като благодарен син
вам с възторг хвалби ще пее.
Дор ви славим - от беда
вашта памет ще ни пази.
Пътеводна вий звезда
ще сте винаги за нази.

Константин Величков

Свети Кирил и Методий.
Стенопис от 1848 година от Захарий Зограф (1810 - 1853) в Троянски манастир "Успение Богородично"

Имен ден празнуват: всички, които носят името Кирил (означава - господарски), Кирила, Кирилка, Керана, Кирко, Киро, Кирчо, Киряк, Методи (означава - изследващ).

 

източник:

http://www.pravoslavieto.com