"Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница" (Зах. 9:9).
С тези думи, старозаветният пророк Захария изразил възторга си, предузнавайки днес празнуваното от нас събитие.
Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Иерусалим. Многоброен народ Го посрещал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствували Спасителя с "Осанна! Благословен е идващият в името Господне!". Това народно приветствие свидетелствувало, че Христос бил посрещан като Бог, защото "осанна" означава "спаси", а спасението принадлежи единствено на всемогъщия Бог.
Стеклото се народно множество прославяло Христа за сторените от Него чудеса и особено за възкресяването на четиридневно пребиваващия в гроба Лазар. Затова именно възторженият народ възклицавал: "Благословен Царят, Който иде в името Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лук. 19:38) или с други думи казано, това означавало: "Ангелите ликуват на небесата, радвайки се за нашето единодушие".
Този народен възторг не бил чисто духовен плод. Заразени от националната гордост, стеклите се многобройно юдеи предполагали, че в този момент се сбъдват политическите им очаквания, че е настъпил дългоочакваният момент да провъзгласят Христа за свой цар.
Въпреки всичката тържественост на този момент, ликът на Спасителя бил опечален и в очите Му напирали сълзи; Господ Се чувствувал самотен сред многолюдната, възторжена тълпа, знаел, че никой, не Го разбирал - дори и най-близките Му ученици се поддали на общия ентусиазъм.
Въпреки всеобщия възторг, Господ рекъл просълзен пред стените на столичния град: "да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир!" (Лук. 19:42). Бидейки Сърцеведец, Спасителят знаел, че само след няколко дни същата тази ликуваща и привествуваща Го тълпа ще се обърне срещу Него с обвинение, че е измамник, защото Той няма да оправдае земните им очаквания. Същите тези хора, които сега Го приветствуват с "осанна" , само след четири дни ще крещят яростно ненавистта си с "Разпъни Го!", защото Господ не удовлетворил суетните им надежди.
Музей на византийското изкуство в Берлин (Германия)
За символиката на върбовата клонка на Цветница
Един от най-почитаните и посещавани църковни паразници е Вход Господен в Йерусалим или по известен сред народа като Цветница. Това велико свещено-историческо събитие е описано в Новия Завет от четиримата евангелисти Мат. 21:1-11, Марк 11:1-11, Лук. 19:29-44, Иоан 12:12-19.
Няколко дни преди Своята кръстна смърт, Спасителят влязъл тържествено в Йерусалим. Многоброен народ Го посрещнал с радостни викове, постилайки пътя Му с палмови клони. Стотици ликуващи от радост гласове приветствали Иисус с ''Осанна! Благословен е идващият в името Господне!''.
Така и ние по време на св. литургия, държейки върбови клонки отново преживяваме чудното влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим. В нашите географски ширини палмовите клонки са заменени с върбови. На утренната преди литургията свещеникът прекадява с тамян предварително събраните върбови клонки и със специално отредена за случая молитва ги освещава. След това раздава осветените клонки за благословение, а не за късмет, успех в любовта и всякакви измислени суеверия, които се разпространяват.
Благословението не зависи от количеството и качеството на върбичката. Да не забравяме, че тя е преди всичко символ на радост от участието ни в това дивно тържество. Напълно достатъчно е да си вземем една върбова клонка, но тя е вече свидетелство, че посрещаме Иисус Христос като Господ и Спасител и вярваме в Него от цялото си сърце.
Осветената върбичка която сме получили от ръката на свещеника не оставяме в храма пред някоя икона, а я отнасяме в дома си. Нужно е да се знае, че върбите, които обикновено се продават от търговци пред храмовете не са осветени и няма как да бъдат осветени. Погрешна е и практиката закупените върбови клонки от търговците да се поставят върху иконите или да се вземат предварително оставените там, с очакване от само себе си да са се осветили. Чисто суеверие и кощунство е слагането на осветената клонка под матрака, дюшека, леглото, килима и подобни странни места в очакване да се сбъднат неразумни желания.
Вкъщи поставяме върбовата клонка над иконата. Някъде има традиция да се слага над входната врата. Поставената върбичка не е само за благословение на дома ни, а напомня, че сме посрещнали Спасителят и Той е Цар на сърцето ни и най-доброто поклонение пред Него е всекидневно да изпълняваме волята Му, живейки според Неговото учение.
Протойерей Дончо Александров, 2010 година
Храм "Св. Атанасий" във Варна
Мозайка от ср. на XII в. в Палатинската капела в Палермо (Италия)
Народни вярвания : Цветница е подвижен християнски религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Той е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри и преминава с един важен обред за момите наречен "кумичене". Момите, ходили на Лазаровден, се събират на отделно място и от там тръгват задружно към реката, защото кумиченето става само на реката. Кумиченето става или с кукла (обреден хляб) или със венци от върба. Всяка мома взема куклата, кравая или колака, увити в чист месал, и отива на реката. Там избират място, където водата тече по-тихо и всяка мома с ножче изрязва тънка кора от хляба и се пуска по водата. Чийто залък е отишъл най-далече, тая мома се признава за кумица. Обредът може да се изпълнява и с върбов венец. Когато свърши обреда момите вече си имат кумица и не се боят от това, че може да ги отвлече змей. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. Това е първото сключено хоро след великденските пости.
Именници (всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения): Аглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Петуния, Роза, Ружа, Ренета, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(к)а, Фидан(к)а, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цвятка, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
източник: www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар