Велика сряда - Миропомазването на Иисус

Повече от блудницата, Благодетелю, аз беззаконствах,
сълзи обилни никак не Ти принесох,
но мълчаливо молещ се припадам пред Тебе,
с любов целувам пречистите Ти нозе,
за да ми дадеш, като Владика, опрощение на дълговете, зовящ:
Спасителю, избави ме от скверни дела.

В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат.26:6-13, Марк 14:3-9). Успяла да влезе в дома, дето бил Христос, жената, носеща алабастърен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не й се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, по-лесно да се разлее мирото.

Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела?

Целувката на Юда. Детайл от стенопис от 1310-1320 г. в църквата Agios Nikolaos Orphanos в Солун.
Section of the wall-painting of the Betrayal depicting Judas kissing Christ, 1310-1320, Thessalonike, church of Agios Nikolaos Orphanos. Source: macedonian-heritage.gr

Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол: тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка.

От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Уговорката за предаването на Исуса определя християнския обичай през всяка седмица в сряда да се пости.

източник: www.pravoslavieto.com