- Божественото умиване (на нозете),
- Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства,
- усърдната молитва на Господа (Лук. 22:39-46) и
- накрая, предателството на Иуда.
Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''.
А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?
Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.
И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.
Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.
Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.
Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.(Иоан 13:12-17)
Тайната вечеря.
Стенопис в скалната църква в с. Иваново, Русенско
После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли, защото тук Той преломил хляба и дал да пият от чашата с вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете".
По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
Причастието на апостолите.
Детайл от стенопис от 1037-1056 г. от Охридската църква "Св. София".
Бог знаел от по-рано, че макар и повярвали в спасението, човеците ще грешат и след като приемат светото Кръщение, и така ще загубят спасението си. Затова, за да ги предпази от погибел, Той изнамерил за тази цел две чудни и дивни тайнства: Покаяние и Причащение, които, ако се употребяват както трябва — правилно, очистват всички грехове, сторени подир кръщението. Тайнството Покаяние прощава всички грехове на каещия се грешник, а светото Причащение усъвършенствува каещия се грешник и напълно го съединява с Бога.
Затова именно Господ наш Иисус Христос преди Своите спасителни страдания, на пасхалната вечеря с учениците Си предал Себе Си да Го приемем с любов и най-пълна готовност. "Вземете, яжте, казва Той, това е Моето тяло". И по думите на Всемогъщия, хлябът не бил вече хляб, но станал истинско тяло Христово, и ученицит взели и яли не хляб, но Божественото тяло на Господа Иисуса. Подир това Иисус взел чашата и, като въздал хвала, подал на учениците Си и казал: "Пийте от нея всички, защото тази е Моята кръв" (Мат. 28:27), и виното в чашата престанало да бъде вино, но станало истинска кръв Христова и учениците пили от чашата не вино, но Божествената кръв на Господа Иисуса Христа.
Господ Иисус и до сега вика всички ни да отидем при Него и да ядем от Неговото тяло и кръв, за да се осветим.
В светото Причащение Господ ни дава голям дар, за да ни облагодетелствува напълно, да обогати и душата и тялото ни със Своята Божествена слава, защото с този дар изобилно се изливат Божиите добрини върху всичките ни душевни и телесни сили. Той дава жизненост на тленното ни тяло, просвещава всичките ни душевни и телесни чувства, като обуздава в нас гръховните пожелания и възбужда в сърцето ни стремеж към добродетел и чистота.
В светото Причащение Господ Иисус ни е дал най-високото от всички блага, дал ни е Самия Себе си: Своето пречисто тяло и пречиста кръв, и с това ни е дал един несъмнен залог за нашето вечно спасение, според както Сам Той казва:
"Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Сина человеческаго, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен" (Иоан. 6:53-54).
Подир всичко това ще пожелаем ли да останем толкова неразумни да обичаме греховната нечистота и да стоим по стръмнините на погибелта, да не се грижим за спасението си и да отблъскваме бащинската любов на Господа към нас? ...
Из "За Светото Причащение и за приготвителното към него покаяние", издадена през 1912 г. от Св. Българска обител "Достойно есть" - Св. Гора, Карея при настоятел иеросхимонах Иоан
Причастието на апостолите (Причешће Апостола).
Детайл от стенопис от 1295 г. от Охрид.
На тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, "Да се не смущава сърцето ви...", казва Учителят, "нова заповед ви давам – да любите един другиго; както Аз Ви възлюбих", Господ явил на учениците Си, че ще бъде предаден.
В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали.
Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.
След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя.
Моление Господне в Гетсиманската градина.
Фреска от Михаил Астрапа и ЕвтихийМихаил Астрапа и Евтихий от 1295 г. от църквата "Св. Богородица Перивлепта" в Охрид, Реп. Македония.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелият, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.
По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
източник: www.pravoslavieto.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар