Христос воскресе! Воистину воскресе! Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

"За нас", казва свети Григорий Богослов, "това е празник на празниците и тържество на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е така не само за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и празнувани от Христос". Този най-велик сред празниците на Църквата е изведен над другите като проява на Христовото величие, признаване на вярата и израз на нашето спасение. "Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви" (1Кор. 15:17), казва свети апостол Павел.

Възкресението на Христа и появата Му сред апостолите.
Стенопис от 1290 г. от зографa Мануил Панселинос
Църквата "Протата" в Карея, Света Гора Атон.

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.
Как е станало това всемирно събитие, Възкресението, е тайна, запечатана в гроба. Силното земетресение, което смутило и изплашило поставената стража, било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите се вдига от гроба.
Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце, св. Богородица по това време била в дома на възлюбения ученик апостол Йоан, на грижите на когото я бе поверил от кръста на Голгота Христос Господ (Йоан 19:27). Тя първа била известена за чудото от Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам й се явил, както пее Църквата:
"Като видя Възкръсналия твой Син и Бог, радвай се с апостолите, чиста Богоблагодатна,
ти, която от всички най-първо се зарадва, приемайки Причинителя на радостта, Всенепорочна майко"
(Пасхален канон, песен I, стих IV).
Жените, които присъствали при погребението, тръгнали на третия ден рано с благовонни масла, за да помажат тялото Христово, загрижени кой ли ще им отвали гробния камък. С тях била и Мария Магдалина, но тя избързала и първа видяла гроба отворен, камъка отвален. Още не се било развиделило. Изплашена, тя се върнала да обади на Симон Петър и на другите ученици и им казала: "Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили".
Това като чули двамата - Петър и Йоан, се затичали към гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял гроба празен; само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил, и замислени си тръгнали обратно.
Мария Магдалина, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в гроба: "и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те й казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили" (Йоан 20:13)

Св. мироносици на гроба на Христос.
Стенопис от църквата в сръбския манастир Грачаница в Косово.
"Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус й казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема" (Йоан 20:14-15). Тогава Христос внушително й казва: "Марийо!" И тя стреснато вдига поглед и казва: "Равуни!", което значи Учителю.

Явяването на ангела на жените-мироносици.
Икона от празничния чин на иконостаса на Троицкий собор в Свето-Троицката Сергиева лавра.
Школата на Андрей Рубльов. Източник: russianculture.ru
Така Възкръсналият Господ Иисус Христос след като се явява на майка Си, се явява на Мария Магдалина.
Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея - радостта. След св. Богородица първа Мария Магдалина се удостои с вестта за Възкресението заради голямата й преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.
Преданието разказва, че тя се явила и в Рим пред император Тиберий с червено яйце и го поздравила с пасхалния привет: "Христос воскресе!" На въпроса как може да говори за Разпнатия, умрял на кръста и положен в гроб, тя възразила, че и от яйцето по силата на Божието благословение изхвръква живот. За всемогъщия Дарител на живота всичко е възможно. Тъй и от пашкула на затворената като в гроб копринена буба изхвръква живот. И тъй, жените мироносици са първите вестители на Възкресението.
Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива. Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христа е залог и за нашето възкресение.
Черпете от тоя поток на радост. "Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък" (1Кор. 15:20). 

Да се радват мъже, жени, старци и младежи, бедни и богати - от гроба възсия спасението. Да се поздравят с тоя възкресен, великденски привет: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!" 

Честита великденска радост!

† Доростолски митрополит Иларион