неделя, 12 февруари 2012 г.

Неделя на Митаря и Фарисея

 
Posted by Picasa

"Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй:
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше:
Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя [митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат". (Лук. 18:10-14).


Фарисеите били евреи, запознати и с църковния и с гражданския закон, но били и най-изтънчените честолюбци и лицемери. Те спорели по цели дни за опазване буквата на закона, но силата на закона - милостта и правдата - те не познавали. Наглед се отличавали с набожност, постоянно шепнене на молитви, гордо подаване милостиня, за да ги видят хората... Но, в същност, те били хора с жестоки, покварени сърца и изгорена съвест.

Митарите пък били събирачи на данъци. Римската власт налагала на еврейския народ разни налози и берии, а митарите откупвали правото да ги събират и спечелвали доста пари. Евреите мразили тия митари, защото ги смятали за оръдие на омразна чужда власт, с чиято помощ, понякога и на сила, те събирали данъците от народа. При все това, митарите били добри хора. Те били прости и неучени, но откровени и благодушни. Тъжната им съвест по-бързо заговаряла, сърцето им по-лесно се трогвало. И лошото и доброто у тях било на лице. Гордостта и лицемерието им били непознати. Хората ги мразили, но те не се сърдили. Дори сами признавали своите грешки и грехове. Често пъти отивали в храма и искрено се молили Богу да им прости...

Светата Църква премъдро е отредила големите църковни празници да бъдат предшествани от подготвителен период, в който първоначално само се загатва идеята на празника, а после все повече се навлиза в нея, докато се стигне до кулминацията, която е самият празник. После в обратен ред до т. нар. Отдание на празника. Колкото по-голям е празникът, толкова по-голям е и подготвителният период. А най-големият и най-светлият за Православната църква празник ­ Възкресение Христово ­ не само че се предшества от 48-дневния Велик пост, а и от четири подготвителни недели, във всяка от които се акцентира върху определена християнска истина, за да се усили постепенно покайното настроение у християните.

В Неделята на Митаря и Фарисея обръщаме внимание на два от най-тежките грехове за човека ­ гордостта и осъждането на ближния. Има един лек и за двата гряха: повече вглеждане в себе си, в своите слабости и несъвършенства, тогава и гордостта ни ще отслабне и към чуждите недостатъци ще станем по-снизходителни.

И така, да обърнем погледите си навътре и водени от Словото Божие, да продължим да се себеизучаваме, защото как можем да се променим към добро, ако не знаем какво имаме да променяме?

Само смиреното сърце може искрено да се моли и да се разкайва. И само то може да обикне по християнски. Смирението е майка на всички добродетели. Светите църковни отци и учители отдават най-възторжени похвали на смирението. И, напротив, те с най-остри думи осъждат гордостта. Тя е най-гибелният порок. Безверна или набожна, гордостта е демонска черта. Като изяснява божествените истини в евангелието си, Спасителят ни учи, че тайната за нравственото издигане на човека се заключава в смирението. И обратно, причината за неговото падане се намира в гордостта.

От прочетеното евангелие се вижда каква е разликата между митаря и фарисея. Те и двамата влезли в храма да се помолят Богу. И тук се откриват техните сърца. Фарисеят самодоволно лъже и Бога, и хората, че той уж не бил, като другите - грабител и прелюбодеец. Очевидно е, че в него говори духът на гордостта. Митарят пък откровено признава греховете си, бие се в гърдите и вика: Боже, бъди милостив към мене грешния! В него говори духът на смирението. И Бог, който съди не по лицата, а по сърцата, прощава смирения митар и отблъсва горделивия фарисей.

Твърде поучителна е тази евангелска притча. Защото и сега, мнозина от нас, често пъти казват: не съм като другите - грабител и прелюбодеец, чист и праведен съм. А това е едно фарисейско самозалъгване, твърде сродно с човешкото самолюбие. Това е самоизмама, внушавана от духа на гордостта, от който най-много трябва да се пазим. Ала за туй, сякаш ни липсва съзнание. Ние безогледно критикуваме и осъждаме чуждите постъпки и дела; негодуваме, че всичко се върши не тъй, както ние го разбираме; взираме се да видим сламката в окото на ближния си, без да забелязваме гредата в своето. А когато ни я посочат другите, сърдим се. Това говори, че духът на фарисея в нас е по-силен от духа на митаря и че в нашите сърца владее не смирението, а гордостта. Следователно, ние не сме по-добри от другите.

Лесно е да се рече: не съм като другите - грабител и прелюбодеец. Ала с голи думи никой не може да измени и повиши своята морална стойност. Това изисква вътрешна, духовна обнова: изисква смирение, разкаяние и добри дела. Под външна набожност могат да се крият жестоки сърца, преизпълнени със злоба, завист и низки пороци. Външността и фалшивата набожност могат да излъжат хората, но не и Бога. Защото той, освен външността, вижда и сърцата, както е видял сърцата на митаря и фарисея. Не по лицата, а по движението на мислите и сърцата той съди за нашето нравствено достойнство...

Полезно и спасително е за нас християнското смирение. Това ни внушава евангелската притча за митаря и фарисея. Внушава ни се да се проникнем от правилата на чистия християнски живот. А тия правила изискват от човека да се взира в своите дела и постъпки и да не осъжда другите за онова, което те вършат или не вършат. В тия правила на закона божи като в огледало може да се види правилността на всичкия ни външен и вътрешен живот, както и чистотата на ума и сърцата ни. И когато видим, че и ние, като другите, не сме изпълнили заповедите божи, ще се убедим, че всички сме грешни и че, ако речем, че нямаме грехове, лъжем се и истината не е в нас. А това убеждение може да ни доведе до смирението и покаянието на митаря...

† Видински Митрополит Неофит, Неделята на Митаря и Фарисея, 1920 година
Препечатано от сайта на Кладнишкия манастир "Св. Николай Чудотворец"


източник: http://www.pravoslavieto.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар