петък, 3 февруари 2012 г.
03 февруари - Св. праведни Симеон Богоприемец и пророчица Анна
Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първородин като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очеквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен...
Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".
Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука. 2:25-35).
Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.
Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
Народни вярвания : Българският народ нарича този ден още „Божа майка" и хората вярват, че която жена иска рожба да има, „щипана царевична питка" трябва да раздаде.
Как се прави „щипана" питка ли? Ами с пръсти! С пръсти се прави кръстен Знак на повърхността на още неопечената питка, като се прищипва ситно, ситно тестото с палеца и показалеца, а в четирите краища на кръста се поставят четири тестени топчици, продупчени по средата с вретено. Опечената питка се разчупва и раздава на кръстопът. А когато поемете къшея хляб, не забравяйте да сторите кръстен знак за себе си, за жената, която ви е захранила, и да й пожелаете:
"Таз година щипан кравай на ръце, догодина - свидна рожба на сърце!"
Празникът се нарича още: Стар Симеон, св. Симеон и с фолклорното Смион. Този ден се смята за лош ден, един от най-лошите в годината. Забранено е да се сече и реже, за да не се роди "симьосано" (с белег) дете или добитък. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Той е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците.
Според народния календар, този празник, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. Гадае се по това какъв човек първи ще дойде в къщата - мъж или жена, такъв добитък ще се роди.
На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар