четвъртък, 2 февруари 2012 г.

02 февруари - Сретение Господне

 
Posted by Picasa

Сретение Господне - икона в софийския храм “Свети Седмочисленици”. Снимка: Елка Йончева, bnr.bg

Сретение Господне, е един от 12-те големи християнски празници през годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка.

Тогава се навършват 40 дни от раждането на Иисус Христос. Според Мойсеевия закон, всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога. Затова Дева Мария донесла Младенеца в Йерусалимския храм. Този закон определял веднага след навършването на 40 дни от рождението на момчето майката да принесе в жертва на Бога агне. Ако е бедна, принасяла в жертва два гълъба. Богородица спазила повелята и заклала два гълъба, тъй като била бедна жена.

Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде

На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новородения Месия.

Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание.
Вдъхновени като Симеон от същия Свети Дух, и водени от същия Дух в Църквата на Спасителя, членовете на Църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа. И също като праведния Симеон могат да свидетелстват, че и те могат да напуснат света с мир, след като очите им са видели Божието спасение в лицето на Христа.
В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за да го представи на Бога, за благословение, и на майките се чете определена молитва.

о. Томас Хопко, из гл. "Богослужение" на кн. "Православната вяра", т. II
Превод Pravoslavieto.com.


Народни вярвания : Българите наричат този ден Петльов ден и по своя характер това е мъжки ден.
Старите хора разправят, че този ден се почита, защото, още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар, една майка, за да запази рожбата си, накървила всички съседски порти с отрязаната глава на петле, като объркала нишана и спасила момченцето си. После тази легенда нагодили към еничарските золуми, но празникът останал.Легендите разказват, че в мрачните години на робството еничарите събирали "кръвен данък". Те ходели по къщите и насила отнемали мъжките рожби от родителите им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да скрие детето си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала пруста, портичката и оградата пред дома си. Когато еничарите пристигнали, видели кървавите следи и се убедили, че преди тях вече е минала друга потеря. Така майката успяла да спаси сина си. Всъщност е било практика българските семейства да маркират с кръв входните си врати, за да заблудят еничарите, че от техните къщи вече са взети момчета за попълване на войските на османската империя.

Вече триста години денят 2 февруари се отбелязва като празник на мъжките рожби. И досега жителите на варненските села Голица и Кривини, по стар български обичай празнуват Петльов ден. Облечени с празнични дрехи, те разхождат из улиците по един петел, след което го обезглавяват рано сутринта на 2-ри февруари. Части от сварения петел, заедно с пита и мед се раздават на съседите за здраве. В някои райони колят черна кокошка за курбан. С кръвта правят кръстен знак по лицата на момчетата и юношите, които колят петела. Забранено е да се работи, защото се вярва, че това е "черен" ден и ако се подхване нещо, "къщата ще се почерни" и децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата.

В християнските и дохристиянските култури петелът възвестява изгрева на слънцето. С неговия образ е свързана и представата за възкресението на мъртвите - той е символ на вечно възраждащия се живот, а 2 февруари става ден на мъжката рожба.

Майките, които имат момченца, гостуват на своята баба-акушерка в селото. Носят се погача, заклан петел и дарове.

източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар