събота, 11 февруари 2012 г.

11 февруари - Св. свещеномъченик Власий, епископ Севастийски

 
Posted by Picasa

Св. Власий Велики.
Стенопис от Катедралата "Св. София" в Охрид


Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски живял в областта Кападокия - Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение при Диоклетиан почти не останали християни в града, затова Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос. Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител.
Св. Власий пострадал мъченически след нечовешки мъчения в 316 г., при царуването на Ликиний. Преди мечът да посече главата му, той се помолил за целия свят и за тия, които след смъртта му ще почитат неговата памет (11 февруари).

Църковен вестник, 2003 г.


 
Posted by Picasa

Народни вярвания : (Муковден). Празнува се в чест на впрегатния добитък (воловете). Рано сутринта на празника жените замесват тесто и опичат обредни хлябове. В Северозападна България пекат два хляба - "св.Петка" и "св.Влас". "Петка" е нашарен с кръст и пет цветя отгоре, а "Влас" - отгоре питка, около която слагат четири цветя, между всеки цвят поставят лък. Обредните хлябове се прекадяват в обора при воловете и след това раздават - първия на съседите, а вторият слагат в кърмата при воловете. Докато жените приготвят хляба и краваи, мъжете измитат оборите, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Преди да тръгнат за реката, домакинята изнася опечените хлябове и ги забожда на рогата на добитъка. Докато воловете пият вода, стопанинът натопява краваите в реката, разчупва ги и раздава на животните и останалите мъже, събрали се на реката, както и на всеки срещнат по пътя за вкъщи. Това се прави за здравето на воловете да не ги лови болестта "влас"(болест на червата и стомаха). При раздаване на хляба има практика хората да се ритат, бодат с глави и мукат - откъдето идва и другото име на празника - Муковден.

След водопоя, като се върне в дома, стопанинът събира цялата челяд и всички стоешком (прави) хапват от трапезата, която стопанката е сложила. Едновременно с храненето децата мучат, ритат с крака, а стопанинът благославя: „Ла се влачи влас, в дьн' Земя да се завлече, ама от нашата къща да не повлече!" „Амин!" - отговарят всички и вярват, че през цялата година хора и животни няма да боледуват.

В Северозападна България "секат влас" - замахват с брадва и в същото време мучат. На Власовден жените не предат, за да не "става влас" в очите им, не месят. Мъжете не впрягат воловете, защото се вярва, че дори "опасан в девет колана", волът се разпасва. Този празник се тачи и от овчарите - да не се раждат овце с груба вълна. В Централна България се празнува и за нивите - да няма празни класове.

източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар