вторник, 14 февруари 2012 г.

14 февруари - Св. Константин - Кирил Философ. Трифон Зарезан. Свети Валентин

 
Posted by Picasa

На този ден православната църква почита паметта на Св. Кирил Славянобългарски.

Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело – да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.

Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от църквата "Сан Клементе" (XI век)Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо–латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.

На двамата братя – славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа.

В Рим Константин Философ тежко заболял; бил постриган в монашество с името Кирил и подир 50 дни починал на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".

Житието на св. Кирил било написано от св. Климент Охридски при непосредствено сътрудничество на св. Методий, Моравски архиепископ, брат на св. Кирил.

Службата му е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

 
Posted by Picasa

Гробът на св. Константин-Кирил Философ
в църквата "Сан Клементе", Рим


Трифон Зарезан

 
Posted by Picasa

снимката е от merina.blog.bg

Народни вярвания : В народния празничен календар този ден се обозначава с името Трифон Зарезан, за чийто произход съществува следната легенда:
40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос). Празника наричат още „безносия", Трифон Чипия.

Според традициите рано сутринта стопанката омесва обреден „трифонски" хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. Преди зарязването свещеникът извършва общ водосвет за здраве и плодородие. Щом всеки стопанин пристигне в своето лозе той се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти, разкопава с косера около най-едрата лоза, три пъти полива в кръг около корена й с алено вино, на четири места - колкото са посоките на света, захранва корена с хляб от обредната пита, ръсва пепел наоколо. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, запазена от бъднивечерската трапеза с думите "Колкото капки, толкоз коля грозде" . От тези пръчки свива венец, усуква го с червен конец, поставя го върху калпака си на главата и като се прекръсти три пъти, благославя: „Нека е хаирлия тази година! От лоза по шиник грозде да Берем, от кютюк по Бакър вино да налеем и през праговете да прелее!" Едва след това започва зарязването на лозите. Този ритуал се нарича „зарязване".
След като приключат работата си, мъжете си устройват шумни веселби и гуляи. Преди да седнат на общата трапеза насред лозята, те си избират "цар", когото наричат с името Трифон. Най-възрастният от лозарите поставя в средата на трапезата босилекова китка, увита с червен вълнен конец и три лозови пръчки. После той подканя присъстващите: "Който е честит, нека поеме китката и да стане цар на лозята!" Онзи, който е налял най-много вино през годината, става цар, миросан и благословен от стария цар, взема китката и останалите го поздравяват с "Честито ти Трифонство" или с "Честито царство". На главата на царя мъжете поставят "корона" от лозовите пръчки, които са отрязани най-напред. В някои села всички мъже се закичват с големи лозови венци. А другаде лозарите донасят цели снопове от отрязани лозови клонки и ги раздават на жителите на селото. Има обичай тези първи отрязани лозови пръчки и венци да се запазват в дома. Някъде окичват с тях домашната икона. Другаде ги пазят и ги ползват за лек в народната медицина. Качват своя цар на каруца, която самите те теглят и по този церемониален начин обикалят лозята. През цялото време царят благославя да се роди повече грозде и годината да е плодовита. Често някои от мъжете се скриват зад лозниците и питат: "Трифоне, виждаш ли ме?" А царят отвръща: "Наесен хич да не те виждам от грозде!"
След като си пийнат и хапнат порядъчно, лозарите се завръщат в селото, носейки на рамене своя цар. С него те обхождат къщите, като навсякъде ги черпят с ракия и вино. Вечерта царят на лозята кани всички мъже в своя дом, където жена му е приготвила вече богата трапеза. По традиция той е длъжен да почерпи и нахрани всички участници в зарязването. Вярва се, че ако царят и мъжете не си попийнат добре, реколтата от грозде и вино няма да бъде достатъчна.

През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция, Сърбия и др. се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.
Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".

14 февруари - денят, в който в България правели символично първата пролетна резитба на лозите, нарекли "Трифон Зарезан", защото тогава (по стария стил) бил възспоменаван св. мъченик Трифон. На утринната служба в чест на св. мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.

След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари), но, по разбираеми причини, лозарите продължили да правят ритуалното "зарязване" на лозите в средата на месеца.


снимката е от svejo.net

Св. Валентин ( Католически)

Народни вярвания : Според поверието за Свети Валентин, в древен Рим живял някога лекар, наречен Валентин. Той винаги се грижел лекарствата, които предписвал на своите болни, да имат приятен вкус. За тази цел смесвал горчивите сиропи с вино, мед или мляко. Раните промивал с вино и използвал билки и треви, за да облекчава болките. Свети Валентин бил и проповедник. Макар че в онези времена в Рим преследвали християните, той станал свещеник. Валентин живял по времето на Клавдий Втори, който водил множество войни. И когато броят на новите войници в армията започнал да намалява, Клавдий решил, че причината е в привързаността на войниците към дом и семейство. Тогава отменил всички сватби и годежи. Но Валентин продължавал тайно да венчава влюбените двойки.
Веднъж затворническият страж почукал на вратата на Валентин. За ръка водел сляпата си дъщеря. Той бил чул за лечителските способности на Валентин и сега го умолявал да излекува дъщеря му от слепотата. Валентин знаел, че този недъг е практически нелечим, но дал дума, че ще направи всичко възможно, за да излекува момичето. Дал й мехлем и казал да дойдат отново. Минали няколко седмици, но зрението на момичето така и не се върнало. Но мъжът и дъщеря му не се съмнявали в доктора и продължавали лечението. В един ден обаче римските войници нахлули в дома на Валентин, унищожили лекарствата и го арестували, заради това че нарушавал заповедта на Клавдий за венчавките. Бащата на сляпото момиче научил за ареста, но нищо не могъл да направи. Валентин знаел, че скоро ще изпълнят смъртната му присъда, но не спирал да мисли за сляпото момиче. Помолил да му дадат хартия и мастило и написал прощално любовно писмо на момичето. Изпълнили присъдата в същия ден, на 14 февруари 270 година. Когато бащата се върнал у дома, го посрещнала дъщеря му. Девойката отворила писмото и намерила вътре жълт шафран (минзухар). Писмото било подписано: от твоя Валентин. Девойката взела върху дланта си шафрана и станало чудо: зрението на девойката се възстановило. Тя видяла неговия блестящ цвят.

Когато през 496 г. римският папа Хеласиус забранил веселите празници в чест на бог Пан, обявил 14 февруари за ден на свети Валентин.

И днес хората показват своята привързаност и любов като изпращат в този ден картички и цветя на своите любими.

 
Posted by Picasa

снимката е от тук

източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net

Няма коментари:

Публикуване на коментар