Неделя на Всички български светии - Втора неделя след Петдесетница

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Българската църква е първата славянска църква в света. Повече от единадесет века тя води нашия народ към духовен напредък, святост и спасение. В продължение на тези единадесет столетия от нейните недра са излезли хиляди Божии угодници от почти всички категории на християнската святост ­ равноапостоли, благочестиви царе и царици, светители, преподобни, мъченици и други. Техните имена, както казва Свещеното Писание, са записани в Книгата на Живота (Откр. 3:5).

С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...".
Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовото слово и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент Охридски, Наум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.
За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петър, княз Йоан-Владимир и други.
В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като св. Климент Охридски, Иларион Мъгленски, Патриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие, всебългарският закрилник св. Иван Рилски чудотворец, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите.
Негови духовни последователи са тримата отшелници в македонските предели ­ Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий Търновски, Ромил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век.
Сред сонма на българските мъченици са и 26-те преподобни мъченици, изгорени на 10 октомври 1276 г. в кулата на Зографския манастир в Света Гора от папски пратеници, които ги принудили да приемат уния с папата и неговото върховенство.
Най-много са българските мъченици от времето на Османското робство, когато православната вярата трябва да бъде защитавана от асимилацията на исляма. Скъп за нас е св. Райко Шуменски ­ млад златар, умъртвен след жестоки изтезания през 1802 година. През тази епоха мъченически загиват за вярата и св. Георги Нови и св. Георги Най-нови Софийски, Никола Софийски, Йоан Търновски, Терапонтий Трънски, Игнатий Старозагорски, Злата Мъгленска, Никодим Албански и много други.

Всички български светии, съвременна българска икона от Владимир Аврамов и Йордан Христов в храма "Събор на вси български светии" в мемориалния комплекс "Васил Левски" в Карлово.

Все пак, може би всеки си е задавал въпроса: не са ли твърде малко българските светци в сравнение с руските или гръцките, например. Да, така е ­ оскъдни са сведенията и житията на български подвижници и това не се дължи само на унищожението на писмени паметници през турското робство. Не просиялите в святост по нашите земи са били малко, но малцина са били онези, които за слава Божия са пожелавали да съхранят спомена за богоугодния им подвиг. И дори тези светци, за които знаем, като че ли не почитаме с дълбоки религиозни чувства. Тъжно е, че на празника на св. Иван Рилски неговият манастир не са изпълва с народ. А те, българските светци, не са просто национални герои, с които трябва да се гордеем. Те са преди всичко молитвени ходатаи за всички вярващи ­ не само българи, но в цялата Вселенска църква.
Като си припомняме подвизите на българските светци, нека отправим топла молитва към тях, за да закриля и пази Бог от гибел българския народ и го изведе по пътя на доброто и светлината.
Йеромонах д-р Павел Стефанов
 

Събор на преподобните светии български.
Икона в храма на Софийската семинариа "Св. Йоан Рилски", рисувана от П. Гайдарова. Прототип

източник:

http://www.pravoslavieto.com