Св. Атанасий Велики - българска икона от XVI-XVII в. от Пловдивско.
Св. Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба. В 312 г. за александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му.
Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях - това бил Атанасий - представяло епископ, другите представяли свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той намерил, че кръщението било извършено правилно, извършил над кръстените тайнството Миропомазание и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар.
Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.
† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.
Народни вярвания : Празникът е свързан с новогодишните обичаи. Според народното вярване св.Атанас е един от светците, които си поделят земята и небето. На него се падат снеговете и ледовете. На този ден той се облича в копринена риза и отива в планината, откъдето се провиква : "Иди си, зимо, идвай, лято". От тук идва и другото име на празника - Среди зима.
В северозападна България, Атанасовден, също както Антоновден се почита като празник на ковачите, ножарите, железарите, а също и в чест на чумата. За предпазване от болестите се коли черна кокошка, пекат се обредни питки, които се начупват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарката и се раздават на съседите. Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила. Жените спазват същите забрани както на Антоновден- не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.
На този празник устройват обредни курбани за здраве. В някои райони на страната младите се събират на поляните и играя хоро, люлеят се и пеят песни.
На този ден имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Tанас, Hасo, Hася. Името „Атанас" идва от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар