"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)
Кръщение Христово.
Стенопис от 1290 г. от Мануел Панселинос,
Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон.
Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21).
"И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата.
Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.
Кръщение Господне.
Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай
Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син - на осезанието в многогодишното Си общуване с човеците.
Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
Свето Богоявление. Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон. Източник: days.ru
Велик водосвет, който се извършва два пъти в годината - в навечерието на празника Богоявление, известен и като Кръщение Господне и Просвещение, и на следващия ден след литургията.
Великият водосвет възпроизвежда освещаването на водата на река Йордан, когато Бог се явява и в трите си лица: чува се гласът на Бог Отец от небесата, който казва: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение", докато синът се кръщава от св. Йоан, а от небето като гълъб слиза Светият дух (Мат. 3-17).
С кръщението си Синът Божий освещава водите... Затова вярваме, че богоявленската вода има по-голяма сила - нея християните взeмат вместо светото причащение след края на светата литургия, когато имат за това сериозна причина и благословение от своя духовен наставник.
Народни вярвания : В някои региони наричат празника още „Водокръщи" или „Попова Коледа". Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата.
В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат цаевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.
Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. Името на празника - Мъжки Водици - идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, младоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми - водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. Обичая тайани - Вечерта срещу Ивановден момите обнизват един гюм (бакърен съд) с цветя, покриват го с превес - украсяват го като булка.Този гюм се поставя на главата на момиче, около което се нареждат другите девойки, уловени за ръце, като най-високата е най-отпред, а най-ниската -последна. Така наредени те обикалят чешмите и пеят песни. Даряват ги с брашно, пари и пр. В някои райони в гюма слагат пръстените си и по това чий пръстен е най-тъмен, гадаят коя мома ще се омъжи първа.
Според народното вярване през нощта срещу Йордановден "небето се отваря". Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ.
Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година.
Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Водата на Богоявление лекува всички болести.
Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино., която се прекадява.
На този ден имен ден празнуват: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан (даден от Бога), Богдана, Богомил (мил на Бога), Богoлюб, Богoлюбa, Божанa, Йонко, Йонка, Данka, Божидар, Божидара.
Кръщение Христово (Богоявление).
Миниатюра от Томичовия псалтир, XIV в.
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
Няма коментари:
Публикуване на коментар