01 септември - Начало на Индикта - Църковна нова година, Симеонов ден

Иисус Христос в синагогата. Рисунка от Николай Николаевич Ге (1831-1894).

Още във Ветхия Завет Царят на вековете, нашият Господ Бог, заповядал всяка година особено тържествено да се празнува настъпването на седмия месец, та хората, освободили се от житейската суета, в този ден да служат на Единия Бог. "от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен" (Лев. 23:39)

Есента е била начало на новата година от древни времена. Основания за това можем да намерим в самта природа. В края на лятото обикновено привършвала жътвата и труда на цялата година (Изход 23:16). След събирането на плодовете, като цел на природата и земеделието, настъпва новият кръг от дела и нови надежди за бъдещо плодородие.
Празникът е свързан с редица важни старозаветни събития.
Именно в този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.
В този месец свети пророк Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.
В този месец било започнато съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните.
В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, "и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание".
В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал очистване от греховете си, извършени през годината.
В този месец се извършило тържественото освещаване на великолепния храм Господен, построен от цар Соломон, и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета.
В този месец всички колена на Израилския народ отвсякъде се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: "седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа".
От този месец започвало броенето на годините, отделно за всеки петдесет години. По времето, когато израилският народ влязъл в обетованата земя, Господ заповядал хората отделно да празнуват всяка петдесета година; и не само те да участват в празника, но и слугите и добитъкът им; даже самата земя, където се поселили израилтяните, било заповядано да се оставя да почива, да не се оре и засява, да не се събират нито класове, нито лозови, нито градински плодове: всичко това се предоставяло за храна на бедните, а също и на зверовете и птиците. За това в Моисеевите книги е написано следното: "затръбете с тръба по цялата ваша земя; и осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й жители... не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята", и не обирайте посветените (на Бога) по нея, но "да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си". В тази петдесета година се опрощавали всички дългове на длъжниците, освобождавали се робите, и всеки човек внимателно следял себе си ­ да не прогневи Господа с някакъв грях и да не наскърби ближния си. Това била година на всеопрощаване и очистване от грехове.
Този петдесетгодишен кръг, по повеление на Господа, се разделял на седем годишни седмици (тоест седем пъти по седем години) и всяка седма година се наричала събота или покой. За това чрез Моисей Господ дал следната наредба: "шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота ­ почивка на земята, събота Господня; нивата си не засявай и лозето си не режи... Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали произведенията си? Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година" и ще умножа житата, но "докле не узреят произведенията и, ще ядете от старото". Всички тези години, в които Господ установил празнична почивка и за хората, и за земята, също започвали, по повеление на Господа, от месец септември. "Възвестете ­ казал Господ ­ годината за почивка в седмия месец", тоест през септември, тъй като септември е седмият месец, считано от март, първия месец от сътворението на света.

Светата Църква също установила обичай да празнува началото на индиктиона на първи септември. Това било установено, тъй като в това време, когато в Иудея и в цялата вселена се празнувало новолетието, нашият Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, където бил възпитан.

Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в иудейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година. Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Но това вече е празник не на Ветхия Завет, а на новата благодат. Защото в този ден Сам Законодателят, слязъл от небесата и носещ в Себе Си Духа на Отца, явил Себе Си на света и начертал Божия закон не с пръст, но със Своя Божествен език и пресладки уста, и не на каменни скрижали, "а върху плътени скрижали на сърцето". Съзиждайки Своята Църква, чийто предобраз била ветхозаветната Скиния, Той принесъл на Бога жертва не без кръв, именно Самия Себе Си. Сам Великият Първосвещеник, преминал през небесата, очиствайки ни от греховете ни със Своята кръв, пролята за нас, ни направил свят храм, по думите на Апостола: "Божият храм е свет, а тоя храм сте вие".

Нека празнуваме индиктиона, подчинявайки се на заповедите на Господа, нашия Бог, дадени чрез Моисей, в чиято книга четем: "Ако постъпвате според Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъждове, когато потрябва, и земята ще даде рожбата си... Ще дам мир на земята (ви)... И ще гоните враговете си... Ще погледна милостно към вас (и ще ви благословя)... и душата Ми няма да се погнуси от вас... Ще ходя между вас и ще бъда ваш Бог, а вие ще бъдете Мой народ" казва Господ Бог Израилев (Лев. 26:3-4, 6-7, 11, 12).
Благослови венеца на годината с Твоята благост, Господи.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.


Първият ден на септември е посветен и на Св. Симеон Стълпник.

 

Преп. Симеон Стълпник и Даниил Стълпник.
Руска икона от ср. на XVI в

Преподобни Симеон Стълпник се родил в 357 година. Родината му е пограничната област между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхождал от благочестиви родители християни, хора бедни и прости. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада.
Още от това време той бил призован от Бога за подвижнически живот.
Бил на тринадесет години, когато станало чудото с него. Било зимно време. Всяка заран той влизал в храма на молитва. Силно впечатлителен по природа, той слушал с особено внимание и въодушевление църковните песнопения и пеел и се молел. Молел се усърдно. Душата му участвала в божиите химни. Той пеел и се молел. С особена услада слушал евангелските четива.

В един празничен ден той чул думите на Господа Иисуса Христа: "Блажени бедните духом ... Блажени кротките ... Блажени гладните и жадните за правда ..." Силно се разтресло сърцето му.

- Ако искаш да изградиш нещо, работи и се труди прилежно. Знай, че без труд няма сполука!
Тия думи, чути насън, станали основно правило за целия по-нанатъшен живот на Симеон. Върнал се у дома си, той започнал да изучава усърдно Свещеното Писание.

Като станал на 18 години, постъпил в манастир. Отдал се на непрестанни трудове. Но все му се струвало, че малко се труди за Христа.

Един ден Симеон, след дълбока молитва в манастирския храм, оставил своята бедна и тясна килия, навлязъл навътре в планината, изкачил се високо, намерил удобно място, усамотил се там. Той се отдал на постоянна молитва, далеч от всякакво смущение. Появил се у него страх – да не би поради умора да се породи в душата му желание да слезе долу, при братята в манастира. Затова се привързал с верига за голям камък.

Слухът за неговия постнически и молитвен подвиг се разнесъл из цялата околност. Заговорило се навред за него. Отвсякъде започнали да се стичат около него поклонници, които желаели да го видят, да го чуят, да се докоснат до дрехата му, да получат благословение.

Кротък, благ, смирен, Симеон се плашел от човешките похвали. Стремял се да ги отклони от себе си. Не искал да ги чува, за да не се възгордее и да падне в смъртен грях. За тая цел решил да си изгради стълп – кула и там, на върха й да живее, та посетителите да не го смущават, да не слуша похвалите им, да остане завинаги в смирението си. Събрал камъни и от тях изградил стълп и върху него тясна килия.

Същия ден се празнува паметта и на преподобна Марта, майка на св. Симеон.

Народни вярвания: Народьт нарича този ден  „Симеоновден”, „Свети Симеон” или „Нова година”.

И наистина, целият празничен смисъл на Св. Симеон има земеделски характер. Най-често на този ден всеки земеделец хвърля по един тържествен и обреден начин първото семе в земята. Това първо засяване става с много, макар и често пъти, дребни изисквания. Обикновено на Св. Симеон рано сутринта, облечен в чисти дрехи, орачът занася семето в църква, та свещенникът да му отчете молитва.

Като натовари колата, преди да тръгне, орачът се прекръства и казва: „Хайде, Боже, помози! И до година със здраве! Да се роди и на трън и под трън!” Орачът е пременен в чисти дрехи, накичен е с цвете, накичени са и воловете (или конете), накичено е и ралото и плугът. Китките са вързани с червен конец. Стопанката е изпекла прясна пита от чисто брашно и още топла я дава на орача. На много места заколват кокошка за орача и обварена му я слагат в торбата.

Но преди да тръгне да излиза, пред колата и пред него бива поставена жарава, през която трябва да мине. На някои места само колата бива обграждана с жарава. Това се прави с мисълта житото да бъде „чисто като жарта” или „да мине през огъня та да е чисто”.

На нивата след молитва и благословия, орачът пристъпва към засяване. Но най-напред семето на някои места бива прекарвано през дупката на теслата, да е пълно и тежко. А когато орачът седне да се храни, той дава част от питата на воловете. На някои места, преди да начупи питата, той я търкулва из браздата – „да се роди”. Костите от кокошката биват заравяни в нивата – „курбан на нивата”. В Ломско пък заколват кокошката над шиника с жито, та кръвта да изтече в житото. Това кърваво жито се засява „за берекет”

.През този ден почти навсякъде не се изнася нищо от къщи да се дава в заем, защото плодородието ще бяга от тази къща. Не се слага черен съд на огъня, защото чернилка ще хваща по житото. За да бъде житото пък едро и хубаво или гъсто, в чувала със семето на този ден се слагат чесън, дренки, орехи, лешници, четки и др. подобни. Заради чистотата на плодородието пък се слагат сребърни предмети: гривни, пръстени, пафти и др.Явно е, че почти всички обичаи на този ден имат изключителен магичен характер: чистота – предизвиква чисто, неръждивото – пак чисто, едрото – едро, гъстото – гъстота на стръковете, черното – чернилка; огънят изгаря лошото или предизвиква така очистване, чистота; червенината – отгонва, питата – хлебност..." 

На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта

източник:
http://www.pravoslavieto.com

http://horo.bg