неделя, 6 март 2011 г.

Неделя на Всеопрощението.Прошка...Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост.

 
Posted by Picasa

Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на Всеопрощението". На този ден да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14). През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

"Простено-прости!" ще рече, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил, охулил, оклеветил, и едва тогава молиш него и той да стори същото.

Не е лесна прошката. Понякога усилието да се прости събужда старата болка, стихналото негодувание, притъпената омраза. Истинската прошка е възможна само тогава, когато съзнаваме, че и ние сме простени от Бога. Ако греховете ни не бяха простени чрез жертвата на Христос, ние едва ли бихме могли да понесем товара на своите грехове. Най-важното за покаянието е истината, но истината е непоносима, ако няма надежда за помирение. На кръста Бог ни прости веднъж и завинаги. "Да бъдеш християнин означава да простиш непростимото, защото Бог е простил непростимото в тебе" (Клайв С. Луис). Нека вечерта на Неделя Сиропустна погледнем другите в очите и протегнем ръка за искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце.
Архимандрит доцент Павел Стефанов
неделя, 18 февруари 2007 година



Народни вярвания :
Един от най-очакваните празници на българина в началото на пролетта е Сирни Заговезни. Наричат го още Сирница, Прошка, Поклади, Куркувница, Олалия и др.
Сирната неделя е наситена с богата обредност. Още преди обед младоженците тръгват на гости у кумовете и своите възрастни родственици - родители, братя и сестри, побратими. Те им целуват ръка и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини. "Прощавай!" - казват младите, когато се наведат да целунат ръката. "Господ да прощава, простен да си!" - благославят възрастните. Вечерта цялото домочадие се нарежда около трапезата, на която са подредени гозби от риба, баници със сирене и яйца, мляко и неизменната бяла халва. Най-малките членове на фамилията с нетърпение очакват да дойде време за традиционното "хамкане" или "ламкане". Те се нареждат в кръг, седнали на пода. Баба им завързва парче халва, късче сирене или варено яйце на дълъг червен вълнен конец. Другият край на конеца тя окачва на гредата на тавана или на хурката си. Сетне разклаща халвата сред седящите деца, които държат ръцете си зад гърба. Всяко от децата се стреми да захапе люлеещото се лакомство направо с уста, което превръща обреда в шумна и забавна игра. После бабата запалва конеца и по начина, по който той гори, тя гадае дали годината ще е плодородна. Пепелта от изгорелия вълнен конец се пази като лек. След вечеря мъжете излизат на двора и гърмят с пушки, като по този начин известяват началото на Великите пости.

Съществен момент в сирнишката обредност представляват паленето и прескачането на големи огньове, в които основни изпълнители са ергените и по-големите момчета. През цялата "сирна седмица" те събират клони и царевична шума, които носят на високите места извън селището. Подреждат клоните и шумата около висок кол, на върха на който забучват глава на петел, заклан през Mесните Заговезни. Младежите се съревновават по махали да съберат най-много клони и да направят най-високите купни. Вечерта на Сирната неделя те запалват огньовете, които в различните български земи се наричат"оратници", "олелии", "сирници", "курковници", "ойдалелий" или"урбалки".

В Странджа момците носят на прът запалени със слама големи плетени кошове, поради което обичаят е известен като "Пали кош". Предварително те са изготвили саморъчно и специални стрели от лесково и дряново дърво. Стрелите се наричат "чавги", "чилки", "перници" или "сусамници". Изстрелват се с помощта на разцепено на две лесково дърво - "машалган". Стреличките се запалват и се насочват от ергените към дома на обичаната мома. Действието е придружено с наричания, които понякога придобиват твърде циничен характер: "Ако не ми дадеш, дядо, момата, ще ти запаля брадата!" или "Дай ми, чичо, момата, да й сече бяла хурка, да ми дава..." До сутринта ергените и момчетата прескачат огъня и играят около него. Това се прави, за да няма бълхи в къщата; да не вали град през лятото; да е плодовита годината. Вечерта, докато огньовете горят на височините и осветяват с пламъка си селото, всички излизат на мегдана да изиграят последното смесено хоро. То е буйно и подскокливо, за да пораснат високо конопът и другите посеви. По време на Великите пости хора не играят чак до Великден.
Във вторник и четвъртък преди изгрев слънце и в неделята по залез на хорището се събират стари и млади, за да играят скокливи и тропливи хора. Така с обичая „Гора" хората са смятали, че ще стимулират земята, за да расте житото нависоко и памукът лесно да се пука.
Вечерта младите палят огньове, мятат стрели и въртят огнени обръчи, наричайки за здраве и дълголетие на родители и близки, за мерак и севда по любима девойка:

„Олалия-лия, попска климия! На' ти, дядо попе, стрелата — дай ми момата! Ша
я даря бяла хурка, да ми дари мъжка люлка!"
или пък:
„Е-хей! Колкото нависоко лети стрелата, толкова да мий дълголетен вашата."

Преди да се приберат по домовете, младите вземат прошка от старите. После във всяка къща стопанката прекадява софрата, домашните „си прощават", а стопанинът спуща от гредата на тавана червен конец. На него последователно стопанката връзва въгленче, варено яйце и сирене, завърта в кръг надясно и който успее само с устни да улови съответния символ, вярват, че първият ще милее за бащиното огнище, вторият ще носи късмета през годината, а третият ще е най-дълголетен. След това палят конеца, наричат и тълкуват коя реколта ще е най-добра през годината.



"Простено-прости!"


На вечерята на Сирна неделя православните българи се събират около трапезата, на която е сложена пита, млечна храна, баница и варени яйца, пият по чаша червено вино, "хамкат" бялата халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръце и си искат прошка.

От утре започва Великият пост, който продължава 40 дни до Възкресение Христово. По този начин ще вървим по стъпките на Спасителя, който пости 40 дни, преди да обяви Евангелието пред света. Преди Него Ной пребивава в ковчега 40 дни. Мойсей общува с Бога на Синай 40 дни. Израилтяните скитат в пустинята 40 години. Каква е сакралната символика на числото 40? Най-вероятно тя напомня 40-те седмици на бременността, преди да се роди новият живот. Всички тези 40 дни, седмици, години са подготовка за нещо ново. При Ной – нов свят, очистен от греха чрез потопа. При Мойсей – нов народ на завета. При израилтяните – нов живот в Обетованата земя. При Христос – раждане на новия Израил, който е освободен от греха, примирен с Бога и подчинен на закона на духа, а не на закона на плътта.

източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg


 
Posted by Picasa
Владимир Димитров Майстора, "Молитва"

Няма коментари:

Публикуване на коментар