Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. (Иоан 1:43-51)
Отминаващият двадесети век беше век на опитното знание, на фактите, на практическия разум. Категории, които не промениха живота на човечеството по посока на доброто. Обратно, днес повече от всякога господстват неправдата и насилието, разделението и противопоставянето. Груби материални интереси диктуват всичко и мотивират отношенията между хора и държави.
В подобен свят се роди Спасителят Иисус Христос, за да възвести "Благоприятната Господня година", т.е. времето на духа, приоритетите на благодатното Небесно Царство пред относителните земни блага. Чрез проповедта Си Той направи достояние на всички Откровеното Учение, а с живота и делата Си и най-вече с Голготската си Жертва доказа, че това Учение не е човешка доктрина, а свръхестествено Благовестие и Божие изпълнение.
Христовото учение и спасителните благодатни дарове не биха станали съизмерими на целия свят до неговия свършек и не биха достигнали до всички човеци през всички времена, ако не бяха онези свети мъже, наречени апостоли, с които Господ основа Своята Църква и които първи възвестиха Евангелската истина за Изкуплението на човечеството чрез скъпоценната кръв на Божия Агнец Иисус Христос (вж. Иоан 1:43-51).
Току-що прочетеното евангелие от св. Иоан Богослов ни разказва за повикването на първите Христови ученици. На Неговия призив "Вървете след Мене!" те всички изоставиха занятие, имущество, близки и Го последваха. Какво беше това въздействие върху тях? Каква беше тази сила, която в миг обезсмисли всичко от живота им дотук и те без колебание тръгнаха след Него, за да станат ловци на човеци!? Обикновените, с нищо неизвестни дотогава рибари, митари носеха в сърцата си трепета на очакването, копнежа по срещата с Обещания от Бога Месия и чудото на вярата в Него.
Три години апостолите бяха със своя Божествен Учител. Те чуха всичките Му слова, видяха всичките Му чудеса. И като истински свидетели Той ги изпрати да бъдат учители на народите и да проповядват по цял свят "Евангелието на Божията благодат". Това беше най-висшето звание, най-високото служение и най-отговорната мисия, която Господ Иисус Христос възложи и повери на човеци.
Гонени, преследвани, бити с камъни, лишени от всичко, онеправдани и скърбящи, апостолите извършиха чудеса: затулиха уста на лъвове, угасиха огнени стихии, притъпиха мечове, освободиха народи от робство, победиха царства. Те обърнаха света от мрака към светлината, вградили примера и живота си в делото за обновяването и облагородяването на човечеството. В основата на този подвиг беше отново вярата в Единия, Истинския Бог.
А днешната неделя, първа от Великия пост, светата Църква нарича Православна, защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми цели пет века, над вътрешни врагове еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.
Неделята е Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.
Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.
"Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него."
За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, от чиито духовни глъбини се разнесе гласът на св. Иван Рилски, на св. Патриарх Евтимий, будителния зов на преподобни Паисий Хилендарски, за която Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки, Иларион Макариополски понесоха страдание и заточение, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин, св. Злата Мъгленска и много други пострадаха мъченически.
Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.
Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), участник в Легията на Раковски, създател на българската художествена повест и драма, един от основателите на Българската академия на науките, пръв председател на Българския червен кръст, член на Учредителното, на Първото Велико и на ред обикновени народни събрания, министър на народното просвещение, министър-председател на България в своето забележително слово, произнесено на 14 февруари 1893 г. деня на Православна неделя, казва:
"Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народа ни от това да не пазим и да не зачитаме вярата му... Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е той, макар и с най-високо положение... и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриот, но посяга ли на народната вяра Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди, като безценен залог на честито и трайно народно съществувание, той не е и не може да бъде приятел на народа си, защото подкопава единствената му най-яка и незиблема основа на съществуването и преуспяването му; той му е враг и жесток враг."
От Покръстването до днес българският народ има само Православната си вяра и нейната институция светата Българска православна църква, непроменени, като Божие Откровение, завет на бащите, морална опора и крепост на духа.
Това ни дава основание и ни задължава да пазим и сега Православната си вяра и Православната си Църква национални светини.
Ще бъде нещастие, ако не разбираме тяхното значение за това, което те са били, което са и могат да бъдат за народа ни и неговото бъдеще.
"Има Православие у нас, има български народ; няма Православие, няма български народ" звучи предупредително и днес заветът на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев).
Николай Хаджиев
Църковен вестник
брой 5 от 22 март 1998 година
източник:
http://www.pravoslavieto.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар