народни вярвания: Някога, много отдавна,
когато дните на баба Марта били двадесет и осем на брой, в едно китно селце,
сгушено в скута на планината, живеела заядлива бабичка с две бели козлета. в
последния ден на месеца пекнало слънце и бабичката изкарала по баира козичките
да пори-пат на припек и да си щипнат млади филизи. Но нали си била заядлива,
не пропуснала да се подиграе на баба Марта, че вече си отива и се изпровикнала
към гората: „Марта - парта, къш, изкарах си козичките - е-е-е..."
Ядосала се баба Марта, но времето й свършвало. Полетяла тя към
своето братче февруари и го помолила да й заеме три дни от своите. и нали е
братец, харизал ги Февруари на кака си. Че като се развилняла Марта, разфучал
се вятър и сковал с лед цялата земя. вледенила се и бабичката с двете козички,
както рипали по полянката.
Оттогава Марта станала с три дни по-голяма, а народът почита
тия дни, не работи полска работа, да не разсърди старицата, че да затрие
реколтата. В някои селища наричат тези дни още „заемни" и тогава
садят фасул край къщите, защото става по-сладък и по-малко „звучен".
Ако времето е ясно и хубаво тогава, хората знаят, че копринените буби през
пролетта ще бъдат здрави и много пашкули ще има. Ако е облачно и дъжделиво,
бубите ще са болнави, а реколтата от плодове - слаба.
източник:
Няма коментари:
Публикуване на коментар