петък, 9 март 2012 г.

9 март - Св. четиридесет мъченици Севастийски


Свв. 40 мъченици.
Българска икона от XIX в, Тревненска художествена школа.


Император Линикий издал строги укази против християните. В един полк в арменския гр. Севастия (в Мала Азия, на границата с Кападокия, бел. Pravoslavieto.com), се намирали тогава четиридесет войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички.
Стигнала до Севастия повеля да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, воеводата на града, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската повеля. Те единодушно отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в своето решение, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни и войниците били отведени в тъмницата до другия ден.
Агриколай се надявал, че те като размислят, ще променят своето намерение; но те в молитва почерпили нови сили. Чудесното видение, в което Господ им обещал помощ и спасение, още повече закрепило тяхната вяра.
На другия ден те пак обявили на войводата, че по-скоро ще умрат, отколкото да се отрекат от истинския Бог. За да ги склони, Агриколай употребявал ту заплахи, ту ласкави думи и обещания.
Когато войниците дошли в съда, Лисий казал на Агриколай: "Вероятно, тия люде биха желали да получат по-големи почести?" След това, като се обърнал към тях, казал: "Сами изберете участта: ако се поклоните на боговете, ще получите високи чинове и богати дарове. Ако ли упорствате в заблужденията си, ще бъдете лишени от военно звание и предадени на мъчения."
- Не само военното звание, но и живота ни вземете – отговорил Кандид, - защото за нас по-драгоценно и по-почтено от всичко е името на Христа, нашия Бог.
Тогава Лисий заповядал да ги бият по устата с камъни. След това отново ги завели в тъмницата. Цяла нощ те прекарали в молитва и пеене на псалми и чули от небето думите: "Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Дерзайте и не бойте се от кратковременни мъки!" (вж. Йоан. 11:25-26).
Доведени на другия ден при Лисий, те на всички негови увещания и заплахи отговорили: "Прави с нас каквото искаш! Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!"
Това станало през месец март. Времето било студено и духал силен вятър. Лисий заповядал да поставят мъчениците през нощта в езерото, което се намирало близо до града. Пазели ги войници и тъмничният стражар. В същото време мъчителят заповядал – недалеч от тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята. Лисий се надявал, че войниците–християни не ще издържат това ново мъчение, защото през нощта било много студено и цялото езеро било сковано от лед. Един от тях наистина не устоял докрай; той излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, но на прага й паднал мъртъв. А другите с твърдост понесли страданията, не преставайки да се молят и да пеят псалми.
Посред нощ изведнъж ги осияла чудна светлина. Тъмничният стражар видял светлината, която озарявала светите мъченици. Той видял и светли венци, които се спускали над главите на всекиго от тях. Внезапно съзнанието за истината проникнало в неговата душа. Той си снел дрехата и като извикал: "И аз съм християнин!" – влязъл в езерото и застанал при мъчениците. "Господи Боже – казал той, - вярвам в Тебе! Приеми и мене в числото на Твоите раби и удостой ме да страдам за Твоето свято име!" Така се попълнило пак числото 40 на светите изповедници Христови.


На другия ден Лисий като узнал, че войниците са още живи, предал ги на нови изтезания и най-после ги наказал със смърт: с чукове им строшили колената. В страшни мъки войниците–християни предали Богу душите си. Тъмничният стражар споделил тяхната участ. Майката на едного от мъчениците присъствала при техните страдания и през всичкото време молила Бога синът й да не изпадне в малодушие, но с твърдост да приеме смъртта за Иисуса Христа. Мъчениците отишли радостно на смърт, като пеели: "Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята".
Лисий заповядал да изгорят телата на светите мъченици, за да не могат християните да ги почетат с погребение. Натоварили телата на коли, за да ги закарат вън от града и да ги изгорят на клада. Понеже най-младият от тях, Мелитон, още дишал, войниците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина. Била направена клада от сухи дърва и клони и турили върху нея телата. Когато кладата изгоряла, намерили само костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало около 320 година.
След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере костите им. Той заедно с християните от града нощем отишъл на реката и при чудното сияние, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги събрал и извадил от реката.
Подвигът на севастийските войници–мъченици скоро след смъртта им станал предмет на благоговейна почит всред християните.


Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница.
Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят, цар Иван Асен ІІ, бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир "Свети четиридесет мъченици". През ХІІІ-ХІV век храмът е главен за манастира "Св. 40 мъченици", именуван и "Великата лавра".
В годините на османското владичество, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазила като християнска. После е превърната в джамия и стенописите, иконите и иконостасът са били унищожени.


Почти първата работа на новоосвободените търновци е да превърнат "Св. 40 мъченици" отново в православна църква. Тук е и молебенът за Учредителното събрание през 1879 г. Храмът е свързан и със Съединението от 1885 г. В него е обявена и Независимостта през 1908 година.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Народни вярвания :
Християнският празник „Свети Четиридесет мъченици" народът нарича още „Светото" или „вси светии".
Една легенда на българите от село Зеленовка - Таврия, разказва как Господ на този ден забива 40 нажежени шиша в Земята - така я затопля, а „слънцето се обръща към лято" и вече може да се сее и сади. Празнува се срещу болестта шарка (сипаница), за здраве на децата и овцете. На този ден жените, и особено бременните, не вършат женска работа. Рано сутринта те донасят прясна вода от реката или кладенеца и напръскват с нея къщата и двора.
Месят се обредни хлябове - младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Младенците се приготвят главно в Западна България. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си , на кръстника и на девера си. Квасеникът е голям кръгъл хляб с кръсташ в средата. Него също мажат с хляб и раздават на децата и овцете. Всяка стопанка сготвя и 40 червени чушки, които пълни с ориз или булгур и всеки гледа в този ден 40 неща да хапне - да е берекетлия годината. Пернато в този ден не се коли, не се попарва вълна, за да не се разлюти баба Шарка. Децата се качват на висока могила, търкалят камъчета и викат: „Отърколи се, Зимо, дотьрколи се, Лято!"
Вярва се, че на този ден излизат змиите. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: "Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача". Който убие змия, взема главата й, слага в нея семки босилек и ги посажда. Този босилек се употребява като цяр. Ако с него се накичи мома, момците ще лудеят по нея и няма да я ловят магии.
Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.

На този ден имен ден празнуват: Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка

източник:
http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net

1 коментар:

  1. Точно гледах в календара, че днес е празник! Както винаги интересна и информативна публикация! Приятни почивни дни!

    ОтговорИзтриване