30 ноември - Св. всехвален апостол Андрей Първозвани

 

Св. ап. Андрей се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия ден.

След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната вест: "Намерихме Месия", и го довел при Христа. Двамата братя обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те били родом от ВитсаидаРечник. По-късно Спасителят ги видял на брега на Галилейското море и им казал: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци". От тогава те навсякъде вървели подир Спасителя и били свидетели на Неговите чудеса, смърт и възкресение.

 

Господ Иисус Христос призовава св.ап. Симон (Петър) и Андрей Първозвани.
Мозайка от VI в. от Равена

След Възнесение Господне и слизане на св. Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия, по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тая страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целият си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонение от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал нови последователи за Христа.

 

Свети Андрей
Андреа Брено (1418 - 1503)
Рим

Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол стигнал до река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне от тук по цялата страна". Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани.

 

В Понтийския град Синоп, близо до Черно море, където Св. Андрей пристигнал със Св. ап. Матей, двамата Христови проповедници претърпели ужасно гонение от юдеите, които със злоба видели, че Христовото учение печели много последователи. Юдеите наклеветили апостолите пред властта, затворили ги в тъмница, били ги до смърт и ги хвърлили вън от градските порти. Но изцереният чрез чудесно явяване на Спасителя ап. Андрей се върнал в града, продължил проповедта и обърнал мнозина към Христа. Дори в VII век още посочвали в Синоп катедрата, от която проповядвал апостолът и неговата мраморна икона.

Той посетил и гр. Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. Обхождайки градовете на Гърция, той вече в преклонни години дошъл до гр. Патра, където трябвало да завърши неговият земен подвиг. Много от жителите на Патра, като чули евангелската проповед, оставяли идолите и се обръщали към истинския Бог.Между тях била жената на управителя, която апостолът изцерил от тежка болест, и братът на управителя – философът Стратоклий. Сам управителят Егеат по това време се намирал в Рим, където царувал жестокият Нерон (54-68 г.). След връщането си в Патра Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало и в семейството му. Пламнал от гняв, той започнал да принуждава повярвалите да пренесат жертва на боговете. Св. Андрей смело се застъпил за християните. Той казал на Егеат: "Ти сам, съдия на човеците, би следвало да познаеш върховния Съдия, истинския Бог!"Управителят започнал да хули Спасителя и Неговото учение.
Като не послушал кротките увещания на Св. Андрей, Егеат го осъдил на кръстна смърт. Но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста.

 

Когато водели светеца на смърт, народът се трупал около него и викал: "Какъв грях стори този праведник, този приятел Божий, та го водят на разпятие?" Но Андрей успокоявал народа и с радост отивал на кръстна смърт.
Егеат, уплашен от вълнението, се съгласил с желанието на народа и сам отишъл на мястото на наказанието, за да заповяда да снемат Андрей от кръста. Св. Андрей, като го видял, казал:
"Защо си дошъл, Егеате? Ако искаш да повярваш в Иисуса Христа, ще ти се отворят вратите на благодатта. Ако ли си дошъл да ме снемеш от кръста, то знай, че аз не желая това. Вече виждам моя Цар, вече Му се покланям, вече стоя пред Него. Но ми е жал за тебе. Погрижи се за своята душа, докато още не е късно!"
По заповедта на Егеат слугите започнали да отвързват апостола от кръста. Тогава Св. Андрей, като вдигнал очи към небето, извикал: "Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста, и не ме лишавай от смърт, подобна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите вечни селения!" Като казал това, апостолът предал Богу своя дух и лицето му просияло в небесна светлина.
Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, зашото той е ръкоположил първият епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)

Частица от мощите на Свети Андрей Първозвани се съхраняват във Велико Търново.

 

Св. Андрей Първозвани, Андрей Рубльов 1408 пр. Хр.

източник: http://www.pravoslavieto.com

Народни вярвания : Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. В народния календар се приема за началото на зимния празничен цикъл. Свързва се с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва като пиле в яйце.
Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.

Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител.

Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.

На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.

На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка

http://horo.bg

http://www.imen-den.net

Постен коблър с ябълки, сладко и овесени ядки

 

Продукти:

1 кг ябълки
150 г сладко от праскови с бадеми (може да го замените с всякакъв вид сладко и да му добавите ядки по избор. За диабетици е подходящо да ползват сладко с подсладител)
1 с.л. канела

за коричката:
100 г маргарин
2 с.л. брашно
150 г овесени ядки
2 с.л. захар(по избор)

1. Обелете ябълките и ги нарежете на големи парчета. Добавете канелата и сладкото и объркайте добре.

 

2. Сложете в кухненски робот маргарина, брашното, захарта и овесените ядки. Смесете ги за кратко да станат на трохи.

 

Изсипете ги върху ябълките.

 

3. Печете десерта в загрята фурна на 180 С за 45 минути до час.

 

Постни дюлеви кифли

 

Продукти:

2-3 големи дюли
1 пръчка канела
захар на вкус

за тестото:
250 г брашно
150 мл топличка вода
1/2 ч.л. сол
2-3 с.л. от дюлевото пюре
1 ч.л. суха мая
2 с.л. пълномаслен маргарин

4 с.л. маргарин за точене и намазване
100 г орехови ядки
2-3 с.л. захар за поръсване

Идеята за това много ароматно тесто взех от тук. Но при мен се получи нещо много по-различно. Техниката на омесване е същата както при тестото за бриош. Става много меко и пухкаво.
1. Почистете дюлите и ги обелете. Нарежете ги на кубчета. Добавете вода да ги покрие, канелата, малко захар и ги варете на ниска температура докато омекнат и водата се изпари напълно. Намачкайте ги.
2. От брашното, водата, солта, маята и 2-3 с.л. от дюлевото пюре замесете меко тесто. След 10-15 минути месене, когато тестото стане гладко, започнете да прибавяте малко по малко от маргарина на малки бучици. Продължете да месите докато тестото поеме всичката мазнина и стане меко и гладко на допир като кадифе. Оставете го за 1 час в покрита купа за да втаса.
3. Премесете леко тестото и го приберете в хладилник за още 1-2 часа. В този момент е много меко и трудно се работи с него. Може да престои и цяла нощ за да се охлади добре.
4. Разточете тестото на правоъгълник. Намажете го леко с маргарин. (На не много дебел пласт, колкото за мазане на филийка). Сгънете го на три.

 

 

5. Разточете го пак на правоъгълник, но в другата посока.

 

Пак го сгънете на три.

 

 

Завийте го в найлоново фолио и го приберете в хладилник за час.
6. Разтопете останалия маргарин. Разточете тестото на голям правоъгълник.
7. Намажете го с четка с малко мазнина. Разпределете отгоре останалото дюлево пюре. Поръсете с натрошени орехи.

 

8. Завийте листа на руло.

 

Нарежете го на парчета. Намажете тавичка с малко маргарин и я наръсете с 1-2 с.л. захар.

 

Подредете кифлите в тавата.

 

Оставете ги да втасат.
9. Намажете кифлите с останалия разтопен маргарин. Поръсете ги с малко захар и ги печете в загрята на 200 фурна за 15-20 минути.

 

10. Щом се зачервят добре кифлите, извадете тавата от фурната и я покрийте с кърпа докато изстинат.

 

26 ноември - Св. преподобни Стилиян Пафлагонийски Детепазител

 

Казват дори, че и името му произхожда от глагола "стилоно", което в превод от гръцки означава "укрепва" или "укрепващ здравето на децата". И като детепазител Св. Стилиан се изобразява, държащ в прегръдката си младенец. Паметта му Православната църква чества на 26 ноември.

Св. Стилиан е роден и живял в периода между 400 и 500 г. сл. Р. Хр. в Пафлагония, която се простирала покрай южния бряг на Черно море в Мала Азия. Благословен още от майчината си утроба, той растял, възпълвайки се с Дух Свети. Макар и дете, в него вече се проявявали изключителните дарове на свят живот. Той не оставял своенравията да омърсят ни духа, ни душата му - бил чист, пречист. Така растял без земни страсти и без да остави користолюбието и любовта към земните богатства да го завладеят и подчинят на развалата и тлението. Всичко в наследство, що той притежавал, продал и раздал на църковни хора сиромаси. Отишъл в недалечен манастир и се облякъл там в монашеска схима. От тоз момент нататък никаква земна мисъл, никакъв помисъл за нещо материално не можели вече да го отдалечат от вярата и молитвата. Пустинният живот претворил св. Стилиан в светла звезда на аскетизма. Той станал образец за подражание в добродетелта на млади и на стари.

Но пътят на аскезата никога не свършва и решил св. Стилиан да се отдалечи и да се отдаде на още по-строг живот, на отшелничество. Простил се с братята от манастира и поел навътре към пустинята, в необитаваните от никого места. Там се заселил в една пещера и заживял живот небесен. Много години св. Стилиан преживял в отшелничество. Разчула се славата му надлъж и нашир. Заприиждали хора при св. Стилиан отблизо и далеч, за да се утешат при него душевно и телесно.

Премъдрият Отец го обдарил с дара на чудотворна сила за лекуване на болни деца. Майки от близо и от далеч, нарамили своите сакати или болни дечица, прииждали при светеца, пълни с вяра, че ще намерят лек за своята болка. По цели дни те пътували из пустинните местности, за да стигнат до пещерата на прославения от Бога свети Стилиан. И когато го срещнели, падали в краката на стареца-аскет, прославяли Бога, че ги е удостоил да го срещнат, и го молели да излекува децата им. Св. Стилиан, пълен с добросърдечие и състрадание, поемал болните младенци в ръцете си и със сълзи на очи започвал да моли Бога да ги излекува. Небесният Владика чувал всеотдайната молитва и светецът тогава извършвал чудото - децата оздравявали. Най-различни болестни страдания при децата се стопявали мигом, като че никога да не са били преди това. Пред молитвата му и Божията сила нищо не можело да устои.

Така Бог прославил името на преподобния Стилиан, който посветил живота си на Славата Божия. Но не само децата лекувал старецът. Името му на чудотворец още се прославило и с това, че с молитвата му неплодните раждали. По неговата молитва бездетните жени придобивали прекрасни и здрави деца.

И накрая нека знаем, че св. Стилиан помага не само на физически болните деца, но и на страдащите душевно и духовно деца и младежи. Защото и децата, и младежите страдат от прегрешения и страсти и могат да бъдат неуправляеми, нервни и "опаки". Под въздействието на лукавия и на зли човеци те могат станат дори неузнаваеми за домашните си и да поемат по лоши пътеки

Така живял и така прославял Името Божие св. Стилиан и сам бил прославен от Небесния Отец. Когато достигнал дълбока старост, Бог изпратил Своите ангели да приберат святата му душа, за да си отпочине от дълговременните трудове, лишения и суровост на аскетичния живот. Само че къде бил погребан, никой не знае, нито пък някакви други сведения за земния му живот са останали. Останало е обаче неговото име. Почитано и уважавано от цялото православно християнство.

Из книгата "Жития на светиите, свети Стилиан" на архим. Хараламбос Василопулу, издание "Ορθόδοξου Τύπου".
Превод от гръцки: Анула Христова

 

източник: http://www.pravoslavieto.com