Вси
Светии.
Антиохийска икона
Днес празнуваме всички светии, които със силата на Светия Дух вършеха
и вършат чудеса, разпространяваха Евангелието на Спасението и с живота
си доказаха, че Божият промисъл и
всемогъщество действат винаги и че във всички времена и при всички
обстоятелства възсияват нови и нови светци и светици, съсъди на Божията
благодат и молитвени застъпници за нас
пред престола на Всевишния.
Църквата Христова е създадена от Божия Син - Иисус Христос,
осветена е от Светия Дух, изстрадана е и утвърдена от апостолите и от светиите. Тя стои здраво и твърдо през вековете, защото в нейните основи са вградени мъченичеството, подвигът и кръвта на
хиляди и хиляди Христови последователи.
Спасителят иска от нас да не пазим само за себе си своята вяра, а да я
изповядваме, за да се осъществи Евангелието на практика като
универсално Богооткровено учение за всички
народи през всички времена. Най-висока стойност има изповядването и
признаването името Христово пред неверници, богохулници и богоборци.
Христос възвести учението Си не за ангели и
за съвършени същества, а за грешната човешка природа. Христос познава и
силата на греха. Затова ни учи как да живеем - с вяра в Него, с изповед
на името Му пред човеците и смирено
спазване на Неговата свята воля.
Всички светии. Икона от XVII век, манастира "Св. Георги Зограф" в Света Гора
Атон.
Първата
неделя след Петдесетница е посветена на всички светии. Отците на Църквата са установили този празник по три причини.
Първо - да ни посочат плодовете, с които слизането на Светия Дух изпълни и оплоди нетленната действителност, духовния свят.
Второ - да ни напомнят, че има много герои на вярата, които със
съвършен живот и с жертвена изповед са служили на Бога и са овенчани от
Него с "венеца на славата", но са
останали безименни и неизвестни за света.
И трето - да се съберат всички светии в един ден, за да се знае, че
те са живели и просияли със силата на Единия Спасител Иисус Христос, че
са се подвизавали на едно и също
поприще на добродетелта, че всички са от Едната, Света, Съборна и
Апостолска Христова Църква и че пребъдват в едно Небесно Царство на Отца
и Сина, и Светия Дух - в Царството на
благодатта.
"Яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци", казва св. апостол Павел.
Защото, които са първи по преценката на света, според Божията отсъда
може да се окажат последни, а които наглед и по преценката на хората са
последни, според Божия праведен съд
ще бъдат първи.
Николай Хаджиев
Брой 12 за
1998 година
От Неделята на Всички светии започва Петровият пост в чест на св. първовърховни
апостоли Петър и Павел. Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като
приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.
Продължителността на Петровия пост е различна в зависимост от датата на Пасха. Започва винаги от неделята след
Петдесетница -
Неделя на Всички светии, и завършва в деня
преди двата най-големи апостолски празници - 29 юни, когато се честват
първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни - Събор на
светите дванадесет апостоли. Ако в някоя година Възкресение Христово се падне между 5 и 8 май, въобще няма пост.
За църковното установяване на този пост се упоменава в апостолските постановления.
"След Петдесетница се празнува една седмица, а после се пости: справедливостта изисква да се радваме за приемането на даровете
от Бога, и да постим след облекчението за плътта."
Петровият пост е по-малко строг и щадящ, отколкото
Великденският пост. Както през Коледния, така и през Петровия пост се разрешава риба (освен в сряда и петък). Риба се
разрешава и на 24 юни - Рождество на св. Йоан Кръстител (Еньовден),
независимо какъв ден се пада.
Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се
облекчава и в този ден се разрешава олио и вино.
Ако 29 юни, празника на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със
сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.
Светите отци съветват да не предприемаме прекалено тежък пост, в резултат на което или съвсем да изоставим въздържанието, или
да се възгордеем. Всеки, който е постил, знае, че разумният пост не изтощава, а носи лекота, съсредоточеност, трезвост, радост,
чистота.
От християнска гледна точка физическото въздържание и лишение е съвършено безполезно, ако липсва духовният пост, ако целия
подвиг на поста не съсредоточаваме върху Бога и не е насочен към Него. Ние постим, за да усетим Божието присъствие в душата си.
Чрез поста и молитвата прогонваме от себе си всичко нечисто и вредно.
През този период от нас се изисква начин на живот, който подобава на поста.
Всички светии.
Детайл от стенопис в Св. Гора
