18 януари - Свети Атанасий Велики - Атанасовден

 

Св. Атанасий Велики - българска икона от XVI-XVII в. от Пловдивско.

Св. Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба. В 312 г. за александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му.

Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях - това бил Атанасий - представяло епископ, другите представяли свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той намерил, че кръщението било извършено правилно, извършил над кръстените тайнството Миропомазание и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар.

Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски събор, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

 

Народни вярвания : Празникът е свързан с новогодишните обичаи. Според народното вярване св.Атанас е един от светците, които си поделят земята и небето. На него се падат снеговете и ледовете. На този ден той се облича в копринена риза и отива в планината, откъдето се провиква : "Иди си, зимо, идвай, лято". От тук идва и другото име на празника - Среди зима.

В северозападна България, Атанасовден, също както Антоновден се почита като празник на ковачите, ножарите, железарите, а също и в чест на чумата. За предпазване от болестите се коли черна кокошка, пекат се обредни питки, които се начупват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарката и се раздават на съседите. Перата на кокошката се запазват, защото се вярва, че те притежават лечебна сила. Жените спазват същите забрани както на Антоновден- не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно.Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.
На този празник устройват обредни курбани за здраве. В някои райони на страната младите се събират на поляните и играя хоро, люлеят се и пеят песни.

На този ден имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Tанас, Hасo, Hася. Името „Атанас" идва от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".

източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net

17 януари - Св. преподобни Антоний Велики - Антонов ден

 

Св. Антоний Велики. Икона от XVI в. от критския иконописец Михаил Дамаскинос.

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.
Според преданието през нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"

 

В житието му е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята.През това време при него идват болни и страдащи хора, с които беседват в в продължение на часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Антоний Велики е имал дар за чудотворство и прозорливост. Той е успял да убеди много езичници да приемат християнството. Починал е на 105 години на 17 януари 356 г., погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

Народни вярвания : Българският народ вярва, че Антоновден е един от лошите, тежки празници. На този ден светецът гони лудостта, но често не успява да я хване и се сърди. Денят е определен за предпазване от болести. На този ден жените не трябва да предат, да плетат, да варят боб или леща, за да не разсърдят чумата, шарката или синята пъпка. Те правят само содени питки, намазани с мед или маджун и ги раздават на близки и съседи за здраве. Една от питките се оставя на тавана за „белята, за лелята", т.е. за чумата. От там и този ден се нарича още Лелинден.

Спред една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари; някъде (Поповско) празниците им се означават с общото название сладки и медени.

За Антоновден задължително на трапезата трябва да има печено свинско месо, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед, содени питки, намазани с мед или маджун и други.

На този ден имен ден празнуват: Антон (от гръцки език - ценен или „който увеличава цената" „Антониус", което значи „безценен"), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и други.

източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net

Свински дроб с гъби и бекон

 

Продукти:

600 г пресен дроб
100 г пушен бекон
200 г гъби кладница
1 с.л. олио
1 малка главичка лук
1 с.л. нарязан на ситно магданоз
сол
черен пипер
няколко капки чили сос

1. Нарежете бекона на ситно.

 

Запържете го с една супена лъжица олио докато си пусне всичката мазнина, но още да не е хрупкав.

 

2. Накъсайте внимателно гъбите на тънки лентички.

 

 

Нарежете лука на ситно. Сложете ги при бекона да се запържат хубаво.
3. Нарежете дроба на тънки ленти.

 

Добавете го при бекона и гъбите и го запържете и него. Не го препържвайте, защото ще стане твърд. Нека хване коричка, но да остане сочен.

 

4. Подправете със сол, черен пипер, лют чили сос (по желание) и нарязания магданоз.

 

12 януари - Св. мъченица Татяна

 

Св. мъченица Татиана. Руска икона от втората половина на XIX в.

Света Татяна се родила в Рим от знатни родители. Баща й, който три пъти бил консул, бил таен християнин и се отличавал с богобоязливост. Той възпитал дъщеря си в благочестие и страх Божий и я научил на Божественото писание. Когато света Татяна достигнала пълнолетие, тя пожелала да прекара живота си в девство и целомъдрие. Тя станала невеста на Христа, горейки от любов към Него и на Него Единия служела ден и нощ с молитва и пост, умъртвявайки плътта си и поробвайки я на духа. Заради добродетелния си живот тя се сподобила да послужи на църквата: била поставена за диакониса и в плът служила на Бога, подобно на безтелесните ангели.

Но, римският император я принудил да направи жертвоприношение в храма на Аполон. Девойката не само отказала да стори това, но по нейна молитва идолът се сгромолясал и се разбил на парчета. След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, като дори изболи очите й и рязали ивици от нейната снага. След всяко мъчение Бог извършвал чудо със Своята изповедница – тя се явявала на другия ден излекувана. Това привеждало в голямо смущение обърканите мъчители. Тези слуги на управителя били разколебани в правотата на своите господари, а молитвата на неустрашимата девойка била само една – Бог да докосне сърцата им и да ги обърне към Себе Си.

И молитвата на светата мъченица била чута. Самите мъчители молили господаря си да спре мъченията над невинната римлянка. А когато ги осияла светлина от небето и те видели ангели да подкрепят страдащата девица, не могли да издържат повече. И осмината управителеви слуги коленичили пред Татяна и възкликнали: "Прости ни служителко на истинския Бог!" Разбира се, всички те веднага били предадени на смърт, като новоявени християни.

Когато след целодневно мъчение отвели девойката в тъмницата, през цялата нощ тя, огряна от нетленна светлина, велегласно славословела Бога, пригласяна от небесни ангели, които лекували нейните страшни рани. И това чудо не трогнало мъчителя. На другия ден той отново я подложил на жестоки изтезания. Уморен от нейната несломимост, безсилният управител наредил да я предадат на изгладнелите зверове, но пуснатият лъв се заумилквал около светата мъченица и ближел кротко нозете й. Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на "галилеяните", управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и бащата на мъченица Татяна.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Заради нечовешките мъчения, на които е подложена, църквата я канонизира като света великомъченица Татяна.

На този ден имен ден празнуват: Татяна, Таня (значи „устроителка"(лат.), Таньо

източник: http://www.pravoslavieto.com

Френски ньоки

 

Продукти:
за 4 порции

за ньоките:
1/2 ч.ч. прясно мляко
1/2 ч.ч. брашно
50 г краве масло
сол
2 яйца

за соса:
2 с.л. краве масло
2 с.л. брашно
1 ч.ч. прясно мляко
1 ч.ч. течна сметана
сол
черен пипер
150 г кашкавал или други сирена

1. Пригответе парено тесто(виж Как се прави парено тесто). В тенджерка загрейте прясното мляко, маслото и щипка сол. Щом заврат, дръпнете ги от котлона и изсипете брашното наведнъж. Разбъркайте енергично. Постепенно тестото ще стане хомогенно, меко и еластично като пластелин.Върнете тестото на котлона още за минута-две, като продължавате да разбърквате. Готово е когато започне да се получава бяла коричка на дъното на тенджерата. Оставете го да се охлади до стайна температура. Прехвърлете тестото в купа и с миксер, кухненски робот или ако нямате - енергично на ръка, добавете яйцата едно по едно, като разбивате непрекъснато. Оставяйте тестото да поеме едното яйце, преди да добавите следващото.

2. Изсипете тестото в найлонова торбичка или пош. Изрежете крайчето.

 

3. В голяма тенджера загрейте вода до завиране. Подсолете я. С поша шприцовайте ньоки във врялата вода. Може да ги оформяте и с две чаени лъжички.

 

Щом изплуват на повърхността ги извадете с решетъчна лъжица в огнеупорен съд.

 

 

4. За да приготвите соса, в малка тенджерка загрейте маслото. Добавете брашното и го запържете докато започне да се пени. Разбърквайте го непрекъснато за да не покафенее и загори.

 

Дръпнете го от котлона и налейте малко по малко от прясното мляко, като разбърквате непрекъснато за да не се образуват бучки. Добавете и сметаната. Върнете соса на котлона да кипне (виж Как се прави сос бешамел).

 

5. Изсипете в соса настъргания кашкавал и го разбъркайте енергично да се разтопи.

 

Опитайте соса и го подправете със сол и черен пипер.

 

6. Изсипете соса върху ньоките.

 

Запечете ястието в загрята на 200 С фурна, докато се образува хубава коричка.