Празникът на Светия Дух

Слизането на Св. Дух над апостолите. Икона от XII-XIII в. от манастира "Св. Екатерина" в Синай, Египет. Сошествие Святого Духа на апостолов. Синай, монастырь св. Екатерины Византия. Конец XII - начало XIII вв. Източник: sirota.ru.

Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.
Светите отци учат, че изпращането на Светия Дух осветлява смисъла на всички спасителни земни дела на нашия Господ Иисус Христос. И чудесата, и проповедта, и понесените гонения, и разпятието, и кръстната смърт, и възкресението от мъртвите, и славното възнесение на четиридесетия ден всичко това води до Петдесетница. И всичко това е извършено заради нас за да получим даровете на Светия Дух. Защото чрез Него, Третото Лице на Светата Троица, ни се дава съвършеното познание за Единия и неразделен Бог в Три Лица. Чрез Духа се извършва всяко църковно тайнство. Чрез Него се покланяме на Бога, на всяко място в благодат и истина. Чрез Него се раждаме духовно в кръщелния купел. Чрез него се свързваме в брачен съюз. Чрез Него се ръкополага Христово свещенство. Чрез Него се причастяваме към Христовото Тяло. Чрез Него получаваме съвършено очистване от изповяданите в покаяние грехове.
Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Мат. 7:17).
Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Гал. 5:22-23).

Дойдете, верни, да прославим съшествието на Светия Дух,
излял се от недрата на Отца върху апостолите
и покрил земята с водите на Богопознанието,
Който с живоносната благодат на богоосиновяването на небесната слава
сподобява чисто прибягващите към Него, освещава и обожава зовящите:
Дойди, Утешителю, Душе Свети, и се всели в нас. 

 

източник:

http://www.pravoslavieto.com

Света Петдесетница. Ден на Света Троица (Осма неделя след Възкресение Христово - ПАСХА)

Слизането на Св. Дух над апостолите.
Може би най-древното изображение на Св. Петдесетница в Сирийското евангелие на монаха Равула (Rabbula Gospels) - VI в., Антиохийска църква

На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.
Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица.
За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.

Света Петдесетница - Слизането на Св. Дух .
Византийска икона от XII в. Източник: sirota.ru. Сошествие Святого Духа на апостолов. Византия XII в.
 

За апостолите денят бил двойно свят, защото е денят на Възкресението - неделния ден. Събрани в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Христос, сред тях била и св. Богородица, и други вярващи. Около третия час по еврейско време настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден. Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква, в която во веки обитава Божествената благодат на Св. Дух.

Посещението на св. праведен праотец Авраам от три ангела в дъбравата Мамрé (Бит. 18:1-16).
Икона от преп. Андрей Рубльов (т.н. Старозаветна Троица) от Свето-Троицката Сергиева лавра в Русия.

В Православната Църква съществува обичай на празника Петдесетница Божият храм и домовете да се украсяват със зелени клонки, треви и цветя- това вероятно е останало по примера на ветхозаветната Църква. Празнуването на деня Света Троица, на Която Авраам някога се поклонил на Маврийската поляна, предразполагало древните християни в деня, посветен на Света Троица, да внасят в храма зелени клонки и цветя, та храмът така украсен, да изобразява Маврийската поляна и Авраамовата къща, където някога благоволил да се яви Триединният Бог.

Характерната особеност на този празник е свързването на литургийното и вечерно богослужение в едно, в края на което свещенослужителят, коленичил на царските двери, с лице обърнато към богомолците, чете специални молитви, с които изпросва изливането на обилни благодатни Божии дарове върху тях. Още от дълбока древност у нас тези молитви се наричат "Молитви на коленопреклонението".
Преди това, по време пеенето на великия прокимен, свещенослужителят хвърля в храма клонки от орехово дърво. Те са символ на нетленните духовни цветя - на християнските добродетели, с които Св. Дух украсява душите на вярващите.

Архимандрит Иоана, из Литургика. Кратко ръководство за изучаване на православното богослужение

Слизането на Св. Дух на Петдесетница. Икона от 1546 г. от манастира Ставроникита.
Сошествие Святого Духа. Афон. Ставроникитский монастырь. 1546 г. Източник: sirota.ru.

източник:

http://www.pravoslavieto.com

Цедено кисело мляко със сладко от ягоди

Продукти:

500 г цедено кисело мляко
1 ванилия
1-2 с.л. пудра захар (подсладител)

500 г ягоди
2 с.л. захар (подсладител)

още 100 г ягоди за гарниране

1. Смесете киселото мляко със захарта и ванилията.

2. Измийте и почистете ягодите. Нарежете ги на парченца.

Смесете ги със захарта и ги кипнете на котлона да поврат няколко минути. Те първо ще пуснат сок, после ще се сгъстят. Бъркайте непрекъснато. Оставете сладкото да изстине.
3. Сипете в чеши първо кисело мляко, после малко сладко, подредете резенчета ягоди.

Отново сипете кисело мляко, сладко. Украсете с ягоди.
Ако замените захарта със съответно количество подсладител, десертът става подходящ за болни от диабет.

 

 

Салата от тиквички, рукола и грах

Продукти:

1 малка свежа тиквичка

1 краставица

1/2 ч.ч. пресен грах (може да го замените и със замразен, но да е млечен)

шепа рукола

по няколко стръка копър и мента

3-4 с.л. салатен дресинг с Дижонска горчица

1. Попарете граха за 1-2 минути във вряла вода. Отцедете го и го оставете да изстине. С белачка за зеленчуци нарежете тиквичката по дължина, а краставицата на кръгчета. 

2. В купа смесете руколата, тиквичката, краставицата и граха. Поръсете с листенца копър и мента. Овкусете с дресинга.

Задушница пред Петдесетница.

Като християни всички ние вярваме във Възкресението на Господа Иисуса. Той за това възкръсна: за да възкреси и нас, да ни дари вечния живот, за който сме създадени. "Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на ония, които са в гробовете, живот подари", възпява Църквата.
Един ден и нашите покойници и всички починали в Христа ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него" (6:8).
Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?
Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове. (Някои секти (най-вече адвентистите) заблуждават, че след смъртта на телата душите прекарвали в някакво безсъзнателно сънно състояние до второто пришествие).
Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите - очаквайки вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници. 
Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.
Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога - да смекчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят.


Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали с вяра православни християни.

Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а задушница  пред Петдесетница е нарочен възпоменателен ден.

След Възнесението на Господа входът на Царството небесно в невидимия свят - на рая, е отворен. Затова в този ден Църквата  усърдно се моли през него да влязат починалите с вяра - и ще се моли за тях до свършека на света.

На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. Преди този ден и на самия ден Църквата усърдно се моли за очистване от сквернотата на греха и опрощение на починалите с вяра в Христа.

На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да напомни за грижата за мъртвите. Богослужебното правило е по-особено, с усърдни молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.

† Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Замразено кисело мляко със сос от череши

Продукти:

500 г изцедено кисело мляко
1 прахче ванилия

за соса:

500 г череши

1 с.л. лимонов сок

2 с.л. сироп от вишни (може да се замени със захар, сладко или с подсладител, подходящ за диабетици)

2 с.л. ликьор от вишни

1 ч.л. пшенично нишесте

1-2 с.л. вода

1. Смесете киселото мляко с ванилията. Подсладете го, ако желаете с малко захар, мед или подсладител за диабетици. Сложете го в машина за сладолед и го замразете.

Може да го изсипете в кутия и да го приберете във фризера. Разбърквайте го през 20-30 минути, за да стане по-пухкаво.

2. Почистете черешите от костилките. Сложете ги в тенджерка.

Добавете сиропа от вишни (захарта или подсладителя) и лимоновия сок и ги кипнете.

3. Разтворете в малко студена вода нишестето и го прибавете към черешите. Добавете и ликьора. Оставете соса да кипне още веднъж и го оставете да изстине. Може да го съхранявате до няколко дни в хладилник.

4. Сервирайте топка от киселото мляко, полято с този вкусен сос. Този сос може да се използва за палачинки или сладолед. Използването на подсладител прави този десерт изключително подходящ за диабетици.

Печени пресни картофки с копър

Продукти:

1 кг пресни картофи
2 с.л. зехтин
сол
черен пипер
пресен копър

1. Измийте картофите и ги изтъркайте хубаво под течаща вода. Сложете ги в тава, като по-големите ги разрежете на две. Поръсете ги със сол и зехтин, по желание и с черен пипер. Объркайте ги.

2. Печете ги в загрята на 200 С фурна докато се зачервят и омекнат. Разбъркайте ги 1-2 пъти по време на печенето.

3. Сервирайте ги поръсени със ситно нарязан копър.