Икона от втората половина на XVI век от критски майстор в църквата "Св. Архангели" (Старата църква) в Сараево. Източник: rastko.org.yu
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се винаги на 7 януари по православния църковен календар. Разрешава се риба.
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник.
Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.
Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос.
Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.
Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Народни вярвания : Според народните представи св. Иван е покровител на кумството и побратимяването. Затова на този ден семействата гостуват на кумовете си.
На Ивановден спират да ходят новогодишните маскирани дружини . На места коледарите отвеждат царя на реката и го изкъпват. След това той прави угощение, за което мъжете се маскират като мечка, булка, арапи и др. След гощавката всички играят празнично хоро, което завършва и коледния празничен цикъл.
В много селища вечерта срещу Ивановден „като се освети водата" правят побратимство или както го наричат още „ивановство" и „Аратличество". Това е обреден ритуал между двама или трима мъже с клетва, в която побратимите стъпват с бос крак в жива жар - за да са силни и да милеят един за друг. После заклинателят им дава да отпият едновременно от един съд по три глътки червено вино - символ на кръвта, която ги свързва навеки, и опасани тримата с един ален пояс, побратимите разломяват три обредни хляба, за да захранят и свържат завинаги в свещен съюз три рода в едно. После скрепяват новото родство с три строго последователни танца — чепня, изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. Така тримата мъже сродяват родовете си и стават като братя, а съпругите им от този ден стават посестрими.
На Ивановден по традиция се къпят именниците (Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня), младоженците и децата за здраве, както и обредно свързване с рода. Хората смятат, че водата в тоя ден освен очистителна има и посветителна сила, тъй като денят е празник на кумството и побратимството. В някои селища къпят зетьовете за здраве.Важно място в празничната обредност е гостуването на именниците. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.
ТАЙАНИ Вечерта срещу Ивановден момите обнизват един гюм (бакърен съд) с цветя, покриват го с превес - украсяват го като булка.Този гюм се поставя на главата на момиче, около което се нареждат другите девойки, уловени за ръце, като най-високата е най-отпред, а най-ниската -последна. Така наредени те обикалят чешмите и пеят песни. Даряват ги с брашно, пари и пр. В някои райони в гюма слагат пръстените си и по това чий пръстен е най-тъмен, гадаят коя мома ще се омъжи първа.
Обредна трапеза: ошав, баница, варено жито, боб, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На този ден имен ден празнуват: Името Иван е със старогръцки корен от „Йоанес", което значи „Божа благодат" и още „Бог помага . Иван, Ивана, Иванина, Иваничка, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня. ". Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна, Яна
