събота, 7 януари 2012 г.
07 януари - Събор на св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен (Ивановден)
Икона от втората половина на XVI век от критски майстор в църквата "Св. Архангели" (Старата църква) в Сараево. Източник: rastko.org.yu
Ивановден (от старобълг. "Бог е милостив", от евр. "Божа благодат") е религиозен празник, празнуван в чест на Св. Йоан Кръстител, който предрича идването на Исус Христос и дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Отбелязва се винаги на 7 януари по православния църковен календар. Разрешава се риба.
Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов "събор", защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този "най-голям между родените от жени" (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник.
Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.
Бележит и единствен е неговият принос при покайната проповед и кръщаване на юдеите, подготвяни за посрещането на очаквания Месия - Христос.
Неговата трагична раздяла с грешния иродовски свят в окърваваната тъмница на Махеронската крепост също полага особен печат и ореол на мъченическото му 34-годишно земно поприще.
Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.
Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Народни вярвания : Според народните представи св. Иван е покровител на кумството и побратимяването. Затова на този ден семействата гостуват на кумовете си.
На Ивановден спират да ходят новогодишните маскирани дружини . На места коледарите отвеждат царя на реката и го изкъпват. След това той прави угощение, за което мъжете се маскират като мечка, булка, арапи и др. След гощавката всички играят празнично хоро, което завършва и коледния празничен цикъл.
В много селища вечерта срещу Ивановден „като се освети водата" правят побратимство или както го наричат още „ивановство" и „Аратличество". Това е обреден ритуал между двама или трима мъже с клетва, в която побратимите стъпват с бос крак в жива жар - за да са силни и да милеят един за друг. После заклинателят им дава да отпият едновременно от един съд по три глътки червено вино - символ на кръвта, която ги свързва навеки, и опасани тримата с един ален пояс, побратимите разломяват три обредни хляба, за да захранят и свържат завинаги в свещен съюз три рода в едно. После скрепяват новото родство с три строго последователни танца — чепня, изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. Така тримата мъже сродяват родовете си и стават като братя, а съпругите им от този ден стават посестрими.
На Ивановден по традиция се къпят именниците (Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня), младоженците и децата за здраве, както и обредно свързване с рода. Хората смятат, че водата в тоя ден освен очистителна има и посветителна сила, тъй като денят е празник на кумството и побратимството. В някои селища къпят зетьовете за здраве.Важно място в празничната обредност е гостуването на именниците. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи.Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.
ТАЙАНИ Вечерта срещу Ивановден момите обнизват един гюм (бакърен съд) с цветя, покриват го с превес - украсяват го като булка.Този гюм се поставя на главата на момиче, около което се нареждат другите девойки, уловени за ръце, като най-високата е най-отпред, а най-ниската -последна. Така наредени те обикалят чешмите и пеят песни. Даряват ги с брашно, пари и пр. В някои райони в гюма слагат пръстените си и по това чий пръстен е най-тъмен, гадаят коя мома ще се омъжи първа.
Обредна трапеза: ошав, баница, варено жито, боб, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
На този ден имен ден празнуват: Името Иван е със старогръцки корен от „Йоанес", което значи „Божа благодат" и още „Бог помага . Иван, Ивана, Иванина, Иваничка, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня. ". Иво, Ива, Йоан, Йоанна, Жан, Жана, Ваньо, Ваня, Калоян или Калояна, Яна
петък, 6 януари 2012 г.
06 януари - Кръщение Господне или Богоявление
Това е ден за Велик водосвет.
"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)
Кръщение Христово.
Стенопис от 1290 г. от Мануел Панселинос,
Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон.
Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21).
"И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата.
Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.
Кръщение Господне.
Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай
Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син - на осезанието в многогодишното Си общуване с човеците.
Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
Свето Богоявление. Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон. Източник: days.ru
Велик водосвет, който се извършва два пъти в годината - в навечерието на празника Богоявление, известен и като Кръщение Господне и Просвещение, и на следващия ден след литургията.
Великият водосвет възпроизвежда освещаването на водата на река Йордан, когато Бог се явява и в трите си лица: чува се гласът на Бог Отец от небесата, който казва: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение", докато синът се кръщава от св. Йоан, а от небето като гълъб слиза Светият дух (Мат. 3-17).
С кръщението си Синът Божий освещава водите... Затова вярваме, че богоявленската вода има по-голяма сила - нея християните взeмат вместо светото причащение след края на светата литургия, когато имат за това сериозна причина и благословение от своя духовен наставник.
Народни вярвания : В някои региони наричат празника още „Водокръщи" или „Попова Коледа". Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата.
В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат цаевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.
Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. Името на празника - Мъжки Водици - идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, младоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми - водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. Обичая тайани - Вечерта срещу Ивановден момите обнизват един гюм (бакърен съд) с цветя, покриват го с превес - украсяват го като булка.Този гюм се поставя на главата на момиче, около което се нареждат другите девойки, уловени за ръце, като най-високата е най-отпред, а най-ниската -последна. Така наредени те обикалят чешмите и пеят песни. Даряват ги с брашно, пари и пр. В някои райони в гюма слагат пръстените си и по това чий пръстен е най-тъмен, гадаят коя мома ще се омъжи първа.
Според народното вярване през нощта срещу Йордановден "небето се отваря". Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ.
Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година.
Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Водата на Богоявление лекува всички болести.
Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино., която се прекадява.
На този ден имен ден празнуват: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан (даден от Бога), Богдана, Богомил (мил на Бога), Богoлюб, Богoлюбa, Божанa, Йонко, Йонка, Данka, Божидар, Божидара.
Кръщение Христово (Богоявление).
Миниатюра от Томичовия псалтир, XIV в.
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)
Кръщение Христово.
Стенопис от 1290 г. от Мануел Панселинос,
Съборната черква "Протата" в Карея, Света Гора Атон.
Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
"А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб" (Лука 3:21).
"И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили - тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът - на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата.
Чрез свидетелството на Йоан: "Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света" (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение. А именно: с потопяването в Йорданските води Господ взе върху Себе Си греховете на човешкия род и умря под неговото бреме, а излизането от водата показва Неговото оживяване, Неговото възкресение. И в нас трябва да умре чрез светото Кръщение старият греховен и прокълнат човек и да излезем от свещения купел като наново оживели, очистени, обновени и възродени.
Кръщение Господне.
Икона от XII в., манастира "Св. Екатерина" в Синай
Кръщението на Иисуса Христа се възприема като явление на тайната на Божествената Троица. Бог Отец се явил на човешкия слух, Господ Свети Дух се явил на човешкото зрение, а Бог Син - на осезанието в многогодишното Си общуване с човеците.
Исус Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението" на човека у него: умира земният човек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда, възкръсва одухотвореният човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек.
Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като ни показва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки от нас чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.
Свето Богоявление. Стенопис от XVI в. от Хилендарския манастир в Света Гора Атон. Източник: days.ru
Велик водосвет, който се извършва два пъти в годината - в навечерието на празника Богоявление, известен и като Кръщение Господне и Просвещение, и на следващия ден след литургията.
Великият водосвет възпроизвежда освещаването на водата на река Йордан, когато Бог се явява и в трите си лица: чува се гласът на Бог Отец от небесата, който казва: "Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение", докато синът се кръщава от св. Йоан, а от небето като гълъб слиза Светият дух (Мат. 3-17).
С кръщението си Синът Божий освещава водите... Затова вярваме, че богоявленската вода има по-голяма сила - нея християните взeмат вместо светото причащение след края на светата литургия, когато имат за това сериозна причина и благословение от своя духовен наставник.
Народни вярвания : В някои региони наричат празника още „Водокръщи" или „Попова Коледа". Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата.
В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат цаевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.
Рано сутринта момите измиват домашната икона и палешника от каденето на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. Името на празника - Мъжки Водици - идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места извършват и т.нар. хаскане, при който 5- 6 мъже обикалят къщите и къпят пеленачетата, младоженците и годениците . Ако този, който ще къпят е мъж, подхвърлят го три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - от тук и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми - водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. Обичая тайани - Вечерта срещу Ивановден момите обнизват един гюм (бакърен съд) с цветя, покриват го с превес - украсяват го като булка.Този гюм се поставя на главата на момиче, около което се нареждат другите девойки, уловени за ръце, като най-високата е най-отпред, а най-ниската -последна. Така наредени те обикалят чешмите и пеят песни. Даряват ги с брашно, пари и пр. В някои райони в гюма слагат пръстените си и по това чий пръстен е най-тъмен, гадаят коя мома ще се омъжи първа.
Според народното вярване през нощта срещу Йордановден "небето се отваря". Който види това, всичко, което си пожелае се сбъдва. Затова някога хората не са спели през тази нощ.
Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година.
Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Водата на Богоявление лекува всички болести.
Във всяка къща на този ден се прави обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино., която се прекадява.
На този ден имен ден празнуват: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан (даден от Бога), Богдана, Богомил (мил на Бога), Богoлюб, Богoлюбa, Божанa, Йонко, Йонка, Данka, Божидар, Божидара.
Кръщение Христово (Богоявление).
Миниатюра от Томичовия псалтир, XIV в.
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
вторник, 3 януари 2012 г.
Питка - звезда
Продукти:
750 г брашно
3 яйца
3 с.л. кисело мляко
300 мл прясно мляко
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
1 пак. прясна мая за хляб (42 г)
125 г краве масло, разтопено
1. Залейте маята с половината от прясното мляко и захарта и я оставете да се разтвори. Разбъркайте я с малко брашно на гъста каша и я оставете да шупне.
2. Добавете яйцата, киселото и останалото прясно мляко, солта и 2 с.л. от разтопеното масло. Замесете меко тесто (виж Как се меси тесто с мая). Оставете го на топло да втаса.
3. Разделете тестото на две части, като едната да е малко по-голяма от другата.
4. Разделете по-голямата част от тестото на 5 топки. (тук може да видите подробно описание).
5. Разточете всяка топка на лист с големина на чинийка. Намажете първия лист с разтопено масло.
6. Сложете върху него втория лист и също го намажете с масло. Слепете петте листа един върху друг. Не мажете последния.
7. Сложете купчината от листове в тава, застлана с хартия за печене. Прорежете през средата, като образувате 8 триъгълника и стигате до 1 см до края на питката.
8. Обърнете всеки от образуваните триъгълници на вън, като образувате нещо като венец.
9. Постъпете по същия начин с втората половина от тестото. Сложете купчината от петте листа в средата на първата част. Прорежете я и нея в средата. Обърнете триъгълниците на вън.
10. Поставете в образуваната дупка в средата обърната чашка за крем-карамел или друга огнеупорна чаша.
11. Оставете питката да втаса. Намажете я с останалото разтопено масло.
12. Печете я в предварително загрята на 180 С фурна.
13. Опечената питка, напръскайте с вода и покрийте с кърпа за 10-15 минути. Внимателно извадете чашката. Поставете питката в красива чиния за сервиране със запалена свещ в средата.
Печено пиле със соев сос, чесън и оцет
Продукти:
4 парчета пиле
1 с.л. соев сос
2 с.л. винен оцет
2 склидки чесън
1 глава лук
сол
черен пипер
зехтин или краве масло
1-2 с.л. ситно нарязан магданоз за гарниране и свежест.
1. Прорежете долните и горните бутчета близо до костта за да се сготвят по-бързо.
2. Нарежете на ситно лука, пасирайте чесъна.
3. Смесете в тава соевия сос, оцета, лука, чесъна, щипка сол и малко смлян черен пипер. Ако пилето не е домашно, може да добавите и 1-2 с.л. зехтин или масло.
4. Оваляйте парчетата пиле в сместа и ги оставете да се мариноват за няколко часа.
5. Загрейте фурната на 220С. Запечете пилето за 20 минути.
Обърнете парчетата и ги печете до готовност. Обърнете ги отново и ги поръсете с магданоз.
понеделник, 2 януари 2012 г.
02 януари - Св. Силвестер, папа Римски
Св. Силвестър се родил в Рим. Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа.
През неговото светителство (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на Константин Велики (306-337 г.) за прекратяване на гоненията и за тържеството на християнството и спокойствието на Църквата. Той подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Преименувал неделния ден от "ден на слънцето" в "ден Господен", понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите.
След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, св. Силвестър блажено починал в Господа. Светите му мощи почиват в построената от него гробница върху катакомбата "Св. Прискила" и неговата гробница е една от най-старите гробници на "Вечния град".
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Народни вярвания : Името на празника се свързва и със следното предание: Магьсникът Замврий, който не е привърженик на християнството, убива вол, прошепвайки му името на някакъв бог. Св.Силвестри разбира за това и кара магьосника да спаси животното, тъй като само Бог има право да дарява и отнема живот. Замврий на успява да спаси вола, но уповавайки се на своята вяра Силвестрий връща живота на животното. По тази причина той се счита за покровител на животните и най-вече на воловете.
На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила.
На този ден имен ден празнуват: Гopан, Гopица, Силвия, Силва, Силвана, Силвестър
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
неделя, 1 януари 2012 г.
01 януари - Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария Кападокийска
Св. Василий Велики се родил около 330 г. в Кесария Кападокийска в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Негова майка била Света Емилия, която родила пет дъщери и петима синове. Най-възрастната от сестрите, св. Макрина, посветила себе си на монашеско целомъдрие, а останалите четири се задомили. Един от братята се поминал в ранно детство, а най-малкият, талантливият юноша Навкратий, загинал по време на лов. Другите двама братя на св. Василий – епископите Григорий Нисийски и Св. Петър Севастийски – били причислени към благодатния лик на православните светци. Ранното си възпитание св. Василий получил от аскетически настроените жени в своето семейство, но най-голям дял в него принадлежал на баба му св. Макрина Старша, която вложила в сърцата на многобройните си внуци такива благоплодни светлини, които превърнали семейството в общество от светци. Сам великият светител пише по-късно с благодарност: "Понятието за Бога, което придобих в детинство от блажената си майка и баба, растеше в мен с развитието на ума". Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.
С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.
Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" (ср. 1Тим. 3:15).
Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица (в Adversus Eunomium, De Spiritu Sancto), като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".
Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години.
Св. Василий Велики.
Икона от Деисис от Иконостаса на Благовещенската катедрала в Московския Кремъл, от 1405 година от Теофан Грек.
St. Basil the Great. Icon by Theophanes the Greek from the Deesis Range of the Iconostasis of the Annunciation Cathedral in the Moscow Kremlin, Moscow, Russia, c. 1405.
Източник: abcgallery.com
Народни вярвания : Вечерта срещу празника домочадието се събира около софрата, която е отрупана с различни ястия — всичко онова, което семейството желае да има през годината. Стопанката припалва четири зърна тамян върху лемежа и с кръгови движения отляво надясно прекадява цялата трапеза. След това три пъти завърта тавата с паницата, в която предварително са наречени „късмети" от дрянови пъпки за имот и добруване, и разбира се - сребърна пара. Всеки бърза да разчупи своя край, за да види какъв ще е късметът му през годината. Този празник се отличава с богата обредност. Това е деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.
“сурвакането” - това е забележителен обичай, който е най-отличителният за народната Нова година. За сурвакането няколко дена още преди Нова година във всяка къща, в която има момчета – от 3-4 годишни до 15-16 годишни се приготвят свежи дрянови пръчки. За тази цел момчетата ходят нарочно в гората. Въпреки силния студ по това време, момчетата въоръжени с ножове и секирчета, заминават шумно и донасят надвечер цели снопчета с едри напъпили дреновици. Грижата пък на майките, бабите или сестрите е да изплетат една от тия пръчки, като превиват клончетата им на венчета, накичват ги с червени вълнени конци, с едри и снежнобели пукани царевици, със сребърни и дръги парички, на някои места и с мънички като пръстени и монети кравайчета. Така накичените пръчки се наричат “сурвачки”. Никакъв подарък за малкото момченце на село не е по-приятен от една хубаво накичена сурвачка.
Сутринта на Нова година всяко момче удря по няколко пъти със сурвачката майка си, татко си и всички домашни (роднини) с дълго пожелание:
Сурва, сурва година!
Весела година,
Пълен клас на нива,
Жълт мамул на леса,
Червено грозде на лоза,
И жълта дюла в градина,
Пълна кесия с пари…
Сурва, сурва година,
И до година със здраве!
Тази пълна със съдържание благословия бива и по-кратко и по-дълго казвана. Във всеки случай, чрез нея, чрез устата на малкото момче, народът дава израз на най-съществената си мечта – хлябът и продоволстието. Понякога на малодетните се пожелава и “малко момченце в люлка”, и други по-малко или повече интимни пожелания. За едно такова сурвакане малкият сурвакар получава като награда някаква пара (монета) или пък нарочно приготвено кравайче.
На този ден имен ден празнуват: Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa
източник: http://www.pravoslavieto.com
http://horo.bg
http://www.imen-den.net
Абонамент за:
Публикации (Atom)


























