Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София

 

Свв. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София. Гръцка икона.

Това са имената на т. нар. от богословите “Етична Света Троица”, които внушават, че човек не може да бъде мъдър, ако няма вяра, ако няма надежда за спасение и любов към ближния.

..." - Аз съм християнка!
Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля.
С това име се хвалят и моите три дъщери!..."

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали.

Тогавашният император Адриан повикал християнките на съд като поискал от тях да принесат жертва на богиня Артемида. Те отказали. Тогава той се опитал да ги склони по отделно, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Не издържали на изтезанията, момичетата умират, а императорът разрешил на Света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.

Три дни прекарала при гроба на дъщерите си Света София. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

Христовата църква почита и Света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).


Едва ли има нищо по-хубаво от завета, оставен ни от Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов.
Почит към наречените на тях основни добродетели, който ни крепят:
вяра, надежда, любов и мъдрост.

Нека мъдростта, вярата, надеждата и любовта, бъдат съхранени в нас и около нас!

източник: www.pravoslavieto.com