The secret - with love : 26 октомври - Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец

Св. Димитър Солунски.
Икона в Пловдивския храм "Св. Димитър"
Източник: svetidimitar.com

Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. Тайно вярвал в Христа. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.
Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

Св. Димитър пробожда с копие император Максимиан.
Икона от XVII в.
Съхранява се в Националния църковно-исторически музей в София.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун. За мироточивите му мощи се говори в паметници от Х век.Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространила широко на Балканите. Особено почитан е в Света Гора (Атон). В манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир се пазят частици от неговите мощи.
Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на гр. Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство.

Св. Димитър Мироточиви.
Икона от Мануил Панселинос (ХІV в.) в манастира Ватопед

Народни вярвания : Свети Димитър е един от любимите светци на българина.
Народният култ го представя като по-голям брат на Свети Георги. Пак според народните предания от този ден започва зимния период. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър — зима“. В представите на нашите предци Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.
В Северна България наричат празника още Разпуст, защото на този ден освобождавали ратаите и гурбетчиите и се договаряли за следващата година. Най-грижовните били дарувани и с един кат нови дрехи, овен или агне.
Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най–големите задушници..
От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошера с мед и ще се роят пчелите.
Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.
Характерно е и обредното гадаене по първия гост стъпил в дома /полазник/, добър и заможен ли е госта, такава ще е и годината.
На този ден старите българи от Приазовието гадаели по месечината. Ако тя очертаела пълен кръг, вярвали, че пролетта ще настъпи рано и пчелите ще препълнят кошерите с мед.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Около Димитровден завършвали строежите на новите къщи. Стопани и комшии дарявали зидарите, а баш-майсторът викал над поставения на покрива дървен кръст дюлгерски благослов за Здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал стопанинът да заколи бял овен и да покани цялото село на освещаването на дома в този ден.
На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, рачел, тиква, пита с ябълки или печени ябълки.
Най-почитан е Димитровден от именниците. По стар обичай на имен ден се отива неканен и непременно бели китки се носят на този празник, за да е блага зимата. А цветята се усукват с ален конец, та почетеният именник или именница да са бели и червени през годината.

Димитровски венец с орехи и ябълки

На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита