Неделя Кръстопоклонна, трета от Великия пост

Разпятие Христово.
Миниатюра в сирийско евангелие от края на VI в. от монаха Рабула (Rabulla Gospels)

Като средство за наказание разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в Рим, а от Рим в Палестина. Според римския държавник, философ и блестящ оратор Марк Тулий Цицерон, живял от 106 до 43 г. преди Христа, кръстното наказание се считало за най-жестокото и най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само роби и големи престъпници. Осъдените носели сами кръста си до мястото на разпятието. В началото на Новозаветните времена, в родината на богоизбрания еврейски народ, в столицата Иерусалим Христос беше предаден от Своя ученик. Римският прокуратор Пилат Понтийски търсеше случай да освободи Иисуса. Но народът и първосвещениците викаха: "Премахни Го, премахни, разпни Го!... И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота. Там Го разпънаха" - гласи повествованието на светите евангелисти. Оттогава кръстът се превърна в оръдие на всемирното спасение, а Голгота - най-светото Жертвоприношение. А това беше самата истина! Никой не откри в Него грях или вина! Въпреки неговата невинност, Той беше осъден на смърт. Седем века преди Голгота, вдъхновен от Светия дух, пророк Исаия даде отговор на този мъчителен въпрос: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи... Той бе изпонаранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез неговите рани ние се изцерихме".

Вгледани в Христовия Кръст, ние се учим на търпение - безценна и необходима по всяко време и при всички обстоятелства добродетел. Тя съхранява сили и предпазва от прибързани решения и постъпки. Христовият Кръст ни учи на безпределна любов. Да обичаме себе си, майка и баща, братя и сестри, семейство и деца, приятели, всички, от които очакваме и получаваме добро, е съвсем естествено. Но да обичаш враговете си и да се молиш за тях, както Иисус на Кръста: "Отче, прости ми, понеже не знаят, що правят!" - това е пълнотата и съвършенството на любовта, при която няма следваща степен, няма друга възможна категория, по-висок морален връх. Светият Кръст Христов ни учи и на смирение. Вечният Бог, Творецът на Вселената, Синът Божи смири себе Си, "бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" - свидетелства свети апостол Павел.

Николай Хаджиев
Църковен вестник

http://catholicvt.net/?p=4336

Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна. Чрез припомняне кръстните страдания на Господ Иисус Христос по средата на поста Църквата иска да подсили верните в подвига на поста, тъй като почитта, отдавана на св. Кръст, се предава на Самия Господ Иисус. Дървото на живота бе посред рая. Адам съгреши в средата на деня, затова и в средата на Великия пост се издига Кръста - дървото на спасението. Когато тръгнем по нагорен път, бързаме да достигнем до някое сенчесто дърво; да се подслоним, да отдъхнем под него и така, с подновени сили да продължим да се изкачваме нагоре. Тъй и през Великия пост Църквата издига св. Кръст, дървото на живота, и укрепени във вярата за спасението дошло чрез него, да съберем сили в подвига на поста.

В Свещеното Писание има един необикновен разказ за патриарх Иаков. Веднъж той останал да нощува в пустинята и когато заспал, видял в съня си една стълба от земята до небето и ангели слизали и се качвали по нея, а на върха бил престолът на Небесния Цар. Когато се събудил, Иаков разбрал, че съществува някаква тайнствена и невидима връзка между Божия свят и тварния.

Често, когато говорим за пътя на човека, го сравняваме с едно дълго изкачване по висока и стръмна стълба или планина. Духовният опит на синайския монах Йоан най-добре ни разкрива това толкова трудно изкачване, описано в книгата му Лествица. В тази боговдъхновена книга той пише за състояния и учения, взети от дългия му подвижнически живот. В гръцкия ръкопис, тридесетте глави на книгата му не са наречени стъпала, а слова, защото те са беседи за наставление. В старобългарския превод е приета алюзията от стълбата на Иаков. Колко е велик авторът и неговото произведение Лествица си личи от факта,че всяка година четвъртата седмица от великия пост е посветена на тях.

Лествицата на св. Йоан Синаит.
Икона от XII-XIII век, манастира Св. Катерина на Синайския полуостров, Египет.

Сякаш напълно логично е да поставим в тази неделя темата за нашето изкачване.

Да, наистина, животът ни е едно изкачване и който не ще да върви нагоре и счита,че може да бъде християнин и спокойно да си стои там долу на едно място, обижда както себе си, така и Бога. Може да минат десет или двадесет, или седемдесет години и ако нищо не сме сторили за Господа, ако нищо не сме променили в себе си към добро, то напразно са изминали тези години.

Изкачването открива пред нас все повече светлина, а долу е тъмнина и сянка смъртна. За нас е много радостно като си помислим, че на върха ни чака Христос, а колко страшен е долу мракът. Тъмнината на греха, леността, нерадението.

Небесната стълба е особена. При обикновената стълба, като се изкачваш, може да спреш и да стоиш на едно място, а при другата застоят е невъзможен. Всеки от вас знае по себе си какво става, когато престане да се моли. Оставяме молитвата, после ежедневните дела ни обземат и минават седмица, месец, два, а колко сложно е след това сърцето да се настрои молитвено. Така е с човешката душа - паднала в греха, набира сили и започва да се изкачва, но е още по-трудно от предния път.

Да вървим по пътя към Бога без помощник е невъзможно. По този път има много трудности - от една страна е пропастта на гордостта, от другата - на унинието, от трета - на изпитанията и скърбите.

Главният наш пътепоказател е Св.Писание. Отваряме го и там е написано как да живеем по Бога и да станем наследници на Неговото Царство. Има указатели на този път, подобни на стрелки, сочещи пътя към светостта и пътя към погибелта. Така всичко ни е дадено като знание и нямаме никакво оправдание. Имаме по изкачването нагоре своите застъпници, защитници, приятели, по-големи братя - светиите и преподобни учители.

Техният живот за нас е наставление, те са живи и се молят за нас. Когато изпитваме затруднение, вървейки по пътя, те ще ни се притекат на помощ.

Св.Йоан Лествичник и неговото произведение ни говорят красноречиво, че трябва да надникнем дълбоко в душите си и да чистим всичко, което е Богопротивно. Да водим борба с греха и да се украсяваме с добродетелите.

Този път е изключително труден, но само той води към небето.

Александър Македонски, много римски, византийски императори, Наполеон Бонапарт и други, се прославиха като велики завоеватели и победители, но за Бога герой е само този, който е победил себе си, т.е. надвил е страстите.

Често се питаме защо падаме, защо слизаме надолу, защо получаваме удари?

Отговорът се съдържа в днешния Евангелски текст. Спасителят пита бащата на болното дете:”Вярваш ли?”А той казва:”Вярвам, Господи, помогни на неверието ми”. И Господ излекувал сина му. Така и при нашето изкачване по небесната стълба - ако вярваме силно в Бога и изцяло му се отдадем, пътят, макар и труден, не е вече страшен. Изпълнени ли сме със съмнение, ропот, униние, то небето става все по недостижимо. Колко необходимо е човек още от малък да бъде възпитаван, че земният му път трябва да се превърне в едно изкачване по лествицата.

Днес грехът е на мода. По-лесно е да се живее така. Ставаме свидетели на страхотни ужасии в обществото, дори и сред най-малките. Питаме се откъде толкова агресия в децата? Както след “Индиго”, така и след всеки пореден инцидент, се чудят какви превантивни мерки да вземат в училищата. Въвеждат все нови часове по сексология, как да се пазят от наркотиците, работят с психолози и така до следващото нещастие. А вярата в Бога не им е потребна. Как да знаят що е грях и как да се стараят да не го извършат? Как да познаят пътя на любовта към Бога и човека? За тези неща няма място в учебната програма - просто не са модерни. Искаме светло бъдеще за себе си и за децата ни, а без вярата и живота по Бога това е невъзможно.

Животът минава много бързо. Нека се трудим да си събираме нетленни съкровища.

Смело да се изкачваме по стълбата нагоре. По стъпалата на молитвата, въздържанието и доброто, които ще ни отведат в сиянието и славата на Небесния ни Отец.

Амин.

Свещеник Дончо Александров
Проповед в храма "Св. Атанасий" във Варна в Четвърта неделя на великия пост, 18 март 2007 година

източник:
http://www.pravoslavieto.com