Как да си отгледаме сами подправките

Подправките ще излъчват свеж аромат и ще ви помогнат да си създадете очарователен южен стил на терасата. През пролетта асортиментът от ароматни треви е особено голям. Изберете си растения и ги отглеждайте в саксии. Осигурете им добър дренаж: на дъното на саксията насипете чакъл на дебелина 3 см. След това напълнете съда с почва. Ако искате да засадите различни видове в един контейнер, то изискванията им към почвата трябва да съвпадат. Великолепната композиция в средиземноморски стил ще се получи от мащерка, розмарин и градински чай.
Ако се грижите добре за тях, те ще ви се отплатят с интензивен растеж и аромат.

Босилек (Ocimum basilicum)
Семейство: Lamiaceae

 

Босилекът е известен още като „царска билка" (от гр. basilicum - царски). Растението е едногодишно тревисто и на височина достига до 40 см. Стъблото в основата е разклонено и четириръбесто. Листата му са яйцевидно-продълговати, срещуположни с дълги дръжки и заострени в края. Цветовете са предимно бели, много рядко лилаво-бели. Плодовете са сухи и след като узреят, се разпадат на четири гладки орехчета. Цялото растение е с приятна миризма. Цъфти от юни до септември. Родината на растението е източна Азия. То е пренесено в Европа заради многобройните му приложения като подправка и заради лечебните му свойства.

Като билка и подправка се използва надземната част на растението, най-често стръковете в пресен вид, като се бере по време на цъфтежа, а за сушене - преди цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня. Изсушената билка е с ясно зелен цвят, характерна миризма и слабо парлив вкус. Босилекът има антисептично, противоспазматично, болкоуспокояващо, противовъзпалително и леко възбуждащо действие. Прилага се при инфекциозно-възпалителни процеси на пикочно-половите и дихателни пътища, при умора и при депресия. Приеман в големи дози, е токсичен.

Отлично средство срещу комарите. Саксия с босилек или китка закачена на прозореца задълго ще прогони досадниците от къщата ви.

Съвет: ако ще си купувате вече отраснал босилек, обърнете внимание на катерливите сортове, като Compatto. Този босилек се отличава с особена устойчивост, силен растеж и обилна реколта. Най-добре е да засадите ароматната трева в сандъче. Това многогодишно растение не устоява на студа, но в светли помещения ще презимува при температура от 15-20 градуса.
Когато си бера от билката, не изскубвам цялото растение, а откъсвам върха. Така под откъснатото място се появяват нови, свежи разклонения и растението се подновява. Така се предотвратява и цъфтеж, който отнема от силата му.

Аз всяка година си отглеждам нов босилек от семена. Засявам ги в края на януари, началото на февруари, но в къщи, на топло. След като поникнат, ако са израстнали много на гъсто, трябва да се разредят (пикират). Като се постопли, изнасям саксиите на терасата.


Риган (Origanum vulgare)
Сем. Устоцветни – Lamiaceae (Labiatae)
Синоними: Балкански чай, Черновръхче

От него са познати няколко разновидности. Заради ценните качества, които притежава заслужава да си отгледате в градината, за да имате, когато ви е необходим. Той съдържа етерично масло, с главна съставна част тимол, дъбилни вещества, смолисти вещества, минерални соли, витамин С и др. Търсен е, защото е целебна билка, която притежава антисептично , болкоуспокоително, нервноуспокоително и отхрачващо действие. Употребява се при бронхит, кашлица, жълтеница, стомашни и чревни болки, лошо храносмилане, а външно - при рани и екземи. Като чай е превъзходен. Но риганът за италианците е незаменима подправка за пици. Той е и изискана подправка към салати, спагети, доматени сосове , ястия от зеленчуци и яйца, към супи, печени птици, печено месо, гювечи, плакии, ястия от патладжани, консервирани краставички, на пикантни сирена и колбаси и др. Комбинира се добре с босилек и черен пипер. Използват се свежите и изсушени листа и млади клонки. Притежава леко тръпчив и горчиво-пикантен вкус.
Белият риган (Origanum heracleoticum L.) е подходящ за подправяне на ястия от птици и тестени изделия. Има аромат и вкус, подобен на чубрицата. Много използван е в италианската кухня за сосове за спагети, лазаня, пица.
Риганът може да се отглежда на всякакви почви. За предпочитане са по-леките с достатъчно хранителни вещества почви. Размножава се със семена. Засява се направо на постоянно, след предварителна подготовка на почвата. Може да се произведе рано напролет разсад в парник, който се използва за засаждане. Засяването трябва да се извърши редово на разстояние 40-50 см ред от ред и 30 см между растенията в редовете. Дълбочината на заравяне на семената в почвата не трябва да бъде повече от 2-3 см.

И него, по подобен начин на босилека, го отглеждам от семена. Той е по-капризен.

Мащерка (Thymus vulgaris)
Семейство: Устоцветни (Lamiaceae)

 

Позната и използвана отдавна заради лечебните и ароматни листа и цветове, което се дължи на съдържащото се в тях етерично масло.

Главната съставна част на етеричното масло е тимол и карвакрол, които притежават бактерицидни свойства. Освен етеричното масло, мащерката е богата на органични киселини, дъбилни вещества, минерални соли, витамин С (до 55 мг%) и др. Използват се свежите и изсушените листа и цветове.

Поради тези си качества има смисъл да се отглежда и в градината, за да я има под ръка при необходимост било за лек или за подправка на манджата. Градинската мащерка не се различава много от билката.

От градинската мащерка са познати две форми - южна френска и зимна немска. Растенията на южната мащерка са по-ниски - до 20 см, с малки, сиви, ароматни листенца, а на немската са едри и широки с по-груб вкус и по-малък аромат.

Мащерката е топлолюбиво и светлолюбиво растение, предпочита слънчевото, южно изложение, не обича излишната влага. Добре развитите растения се отличават със значителна сухоустойчивост. Взискателна е към хранителния режим на почвата и обича да е добре наторена. За да си отгледате растението изберете леки, дренирани, добре обработени и наторени почви.

Мащерката е многогодишно растение, отглежда се на едно и също място 4-5 години. Първоначално се сее през пролетта от семена. Може да се отгледа и разсад, който през пролетта, през май, като заякнат растенията, може да се пренесе в градината.
В началото мащерката расте много бавно. Не се плашете. Иначе е много устойчива и лесно се гледа. През зимата издържа и на остъклена тераса.

Мащерката се прилага като консервант за фармацевтични препарати. Това свойство е било известно още от древността, затова е използвана за балсамиране. Мащерката служи и при консервиране и приготвяне на питиета, ястия, чайове и др. В кухнята тя е добра подправка на ястията. Използва се за риба, телешко, свинско и за яйчни деликатеси. Придава чудесен вкус на ястия с кайма, черен дроб, птици, гъби, домати, патладжани, зеле - задушено или варено. Добре се комбинира с дафинов лист, индийско орехче, розмарин и чубрица. При готвене мащерката трябва да се слага рано, за да има време да отдели етеричните си масла.

Розмарин (Rosmarinus officinalis)
Семейство: Устоцветни (Lamiaceae)

 

Розмаринът е чудесно медоносно растение с отлични декоративни качества, благодарение на сребристосивите си вечнозелени клонки. Може да се отглежда в градината в по-топлите райони на страната, но и в стаята, на балкона или терасата, стига да му осигурите близки на климатичните условия с неговата родина - Средиземноморието. Ако се отглежда в саксии или сандъчета в дома, чрез изрязване, може да се получат по малки размери и желана форма. В градината образува по- едри туфи, особено когато расте на воля.

Розмаринът е познат в древността като ценна, ароматична билка. Използват се младите цъфтящи клонки с листата. В тях се съдържа етерично масло (до 2%), дъбилни вещества, витамини, алкалоиди флавоноиди и други. (снимка) Етеричното масло и извлекът от розмарин притежават нервоуспокоително , противовъзпалително , болкоуспокоително, спазмолитично и пикочогонно действие. Подходящ е за употреба при физическа и умствена преумора, при стомашни и сърдечни болки. Инхалации със запарка от розмариново масло се препоръчват при простудни заболявания, бронхиална асма, кашлица.Те стимулират кръвообращението и засилват паметта.

Младите листенца, макар и с горчив аромат, са ценна подправка. Притежават силна миризма, която може да потисне тази на по-нежните подправки - магданоз, босилек и др., затова е необходимо да се употребява внимателно. В някои европейски страни не могат без розмарин, особено италианците за блюдата със спагети и пържената риба. Използва се и за супи, сосове, салати от моркови, картофи, зеле. Полезни и вкусни са меките сирена поръсени с розмарин. Комбинира се с черен пипер, лук и чесън.
Растението е познато още от древността, от времето на египетските фараони. Древните египтяни смятали , че растението носи щастие, а древните гърци са се кичили с него като символ на Афродита. В някои западноевропейски народни песни се възпява като доказателство за обич между младите.

Розмаринът е многогодишно вечнозелено растение. Размножава се чрез семена и по вегетативен начин. Аз си го захванах от клонче, забодено в саксия с пръст и покрито с обърнат на опаки компотен буркан. Бурканът създава условия на парник и растенията по-лесно се вкореняват. Лесно се гледа, след всяко отчупване на клонка се разклонява и може да се оформи в предпочитаните от вас форми. Издържа и на студено. През зимата спокойно изкарва на остъклена тераса. Имаме и голям храст на лозе, в градината. Не се налага да го завиваме през зимата. Вече е на няколко години.

Градински чай (Salvia officinalis) – Салвия
Семейство: Устоцветни (Lamiaceae)

Градинският чай е лековита билка и подправка, която се отглежда и за етерично масло. Принадлежи към семейство Устоцветни и е чудесна медоносна култура, укрепваща почвата. Ботаническото наименование на билката указва лечебните и качества. Салвия идва от salvare, което на латински означава "да се излекувам". Противовъзпалително, антибактериално, стимулира кръвообращението, и разширява кръвоносните съдове. Градинският чай отдавна има славата, че възстановява паметта в напреднала възраст.
Представлява храст (при нашите условия се развива като полухраст), 50—60 (80) см висок.

Развива се от семена, които имат добра кълняемост и нараства много бързо. Издържа и на топло, и на студено. Но все пак не бива да се засушава много. Миналата година гледах градински чай, но стана много голям и есента му обрах листата и ги замразих в кутийка във фризера. Сигурно ще имам за няколко години. Не знам защо, но не съм го снимала.

Мента (Mentha)
Семейство: Устоцветни (Lamiaceae)

Използва се надземната част на растението, и по-точно листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. Ако сами ще берете мента, трябва да знаете, че най-подходящото време е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.

От мента се прави ментов лист, предназначен за употреба като трапезен чай. Той е много полезен при есенно-зимния сезон. Студеният ментов чай пък е чудесно разхлаждащо питие за топлите летни дни, а горещият е отличен начин да решите проблема си след преяждане.

Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата), Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози в чай например. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.

Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания. Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.

Народната медицина пък казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и зъбобол. Ефикасни са и гаргарите с мента. Тя помага и за премахването на лошия дъх в устата. В случая накиснете листа от мента за 8 дни в червено вино в съотношение 1 към 10. Получената смес използвайте за жабурене или пиене (по две супени лъжици след ядене). При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Масажът с ментово масло пък е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. От мента се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи.

Внимавайте да не сте алергични към тази билка. Тогава избягвайте да вдишвате парите на ментовото масло.

Ментата се използва широко и в кулинарията. Придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията й с шоколад или с алкохолен коктейл. Освен в хранително-вкусовата промишленост, тази билка намира приложение и в козметиката (ментата е съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста) и ароматерапията. Много хора използват ментата и като средство за прогонване на комари. Отглеждат я в саксии и поставят торбички с изсушена мента в гардероби и шкафове. Ментоловото масло също е и екологичен инсектицид срещу оси, мравки и хлебарки.

Ментата е едногодишно растение. Отглежда се от семена. Сеят се рано на пролет. Може да се приготви разсад в къщи и през май да се пренесе в градината. Успешно се отглежда в саксия на терасата, но трябва да се внимава да не се засуши. Податлива е на паразити.

Индрише

 

Индрише или лезетра (Pelargonium roseum) е саксиено растение от рода на мушкатата и здравеца със силно, приятно ухание.
Отглежда се в почти всяка българска къща. Цветето отделя фитонцити, които оказват пагубно въздействие върху бактериите. Ароматните етерни масла, които отделя растението освежават въздуха. Така то се явява естествен ароматизатор в стаята. Миризмата на индришето не се харесва на молците, мухите и комарите, затова го наричат в някои райони мухогон. Жените са го използвали за направа на тоалетни сапуни, лосиони, слагали са го във водата с която перат като ароматизиращо средство. Мъжете го ценят много като растение с което се запарват бъчвите за вино и ракия. Добър аромат придобива ракията ако в казана за варене се сложи китка от листа на индреше. В българската народна медицина също се използва с широка популярност и като билка. Съдържащото се в него етерично масло се прилага при болести на нервната система, гинекологични заболявания, артрит, ревматизъм, изгаряния, кожни инфекции. Използва се и в козметиката като средство срещу различни кожни възпаления.
Най-използвано е в кулинарията при приготвянето на домашни сладка, компоти и конфитюри.

 

източник:
http://www.gradinata.bg